Make your own free website on Tripod.com

nobelisti.com

5

nobelisti.com

 

СЪДЪРЖАНИЕ

ЧАСТ ПЕТА. ФИЛОСОФИТЕ НА МОДЕРНАТА ЕПОХА (17 - 20 ВЕК)

1. Имануел КАНТ – основател на немската класическа философия, създател на трансценденталния идеализъм

2. Георг ХЕГЕЛ – създател на абсолютния идеализъм

3. Жан-Жак РУСО – създател на модерния деизъм

4. ВОЛТЕР – философ-деист, ключова фигура от епохата на Просвещението

5. Джон ЛОК – основател на британския емпиризъм

6. Томас ХОБС – натурфилософ, основател на политическата философия

7. Джордж БЪРКЛИ – основател на европейската идеалистична философия

8. Дейвид ХЮМ – философ-емпирик, основател на модерния скептицизъм

9. Бенедикт де СПИНОЗА – един от основателите на европейския рационализъм

10. Сьорен КИРКЕГОР – основател на екзистенциализма

11. Рудолф ОЙКЕН – философ-идеалист, създател на етическия активизъм, Нобелов лауреат за литература

12. Лудвиг ВИТГЕНЩАЙНедин от основателите на аналитичната философия

♦♦♦♦♦♦♦

 

 
 
 
 
 

1. ИМАНУЕЛ КАНТ (1724-1804) – основател на немската класическа философия, създател на трансценденталния идеализъм

Според Енциклопедия Британика (1997) “Кант е най-значимият мислител от епохата на Просвещението и един от най-великите философи на всички времена”. Кант е създател на първата универсална космологична гравитационна теория.

♦♦♦

 

1♦ В своя най-значим философски труд “Критика на чистия разум” Кант пише:

“Аз непоколебимо вярвам в съществуването на Бога и в съществуването на един бъдещ живот, и съм сигурен, че нищо не може да разколебае тази вяра, защото при едно такова разколебаване самите ми морални принципи биха се сринали, а аз не мога да се откажа от тях, без да стана отвратителен в собствените си очи.” (IMMANUEL KANT, “Critique of Pure Reason”, London, Macmillan, 1929, 856).

 

2♦ В своите “Лекции по философия на теологията” Кант пише:

“Бог е единственият господар на света. Той царува като монарх, а не като деспот, защото Той иска Неговите заповеди да бъдат спазвани от любов, а не от робски страх. Като истински баща, Бог ни повелява само това, което е добро за нас, а не господства над нас своеволно като някакъв тиранин. Бог дори изисква от нас да размишляваме върху мотивите за Неговите заповеди. Той настоява да спазваме тези заповеди, защото иска първо да ни научи да бъдем достойни за щастието и едва след това да участваме в него. Волята на Бога е великодушието, а Неговата цел е това, което е най-добро за нас.” (IMMANUEL KANT, “Lectures on Philosophical Theology”, Ithaca, Cornell University Press, 1978, 156).

 

3♦ “Вярата ми в Бога и в един друг свят е така сплетена с моите морални възгледи, че както няма опасност да загубя моралните си принципи, също така не се безпокоя, че моята вяра може някога да ми бъде отнета.” (IMMANUEL KANT, “Critique of Pure Reason”, London, Macmillan, 1929, 857).

 

4♦ “Бог е сътворил този свят заради Своята чест; ние истински почитаме Бога, само ако се подчиняваме на Неговите святи закони. Всъщност какво означава да почитаме Бога? Какво друго, ако не да Му служим?

Но как трябва да Му служим? Ние не бива да се опитваме да спечелим Неговото благоволение, като Го обсипваме с хвалебствия. В най-добрия случай хвалебствията към Бога могат само да подготвят сърцата ни за истинското служение. В действителност, ние трябва да служим на Бога, само и единствено като следваме Неговата воля и спазваме Неговите закони и заповеди.” (KANT 1978, 142-143). 

 

5♦ “Съществуването на Библията като книга за хората е най-великото благо, което човешката раса някога е получавала. Всеки опит да се омаловажи Библията е престъпление срещу човечеството.” (KANT 1965, 19).

 

6♦ “Със своето съдържание Библията сама свидетелства за своя Божествен произход. Чрез изпълнението на великия план за нашето спасение Библията ни разкрива целия ужас на нашата греховност и цялата дълбочина на нашето падение. Библията е най-ценното съкровище, без което аз щях да бъда в жалко положение. Нито една от книгите, които съм прочел, не ми е давала такава утеха, каквато ми даде Словото Божие: ‘Дори да ходя през долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти, Господи, си с мен.’ [Псалми 22:4]” (КАНТ 1996, VIII).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

2. ГЕОРГ ХЕГЕЛ (1770-1831) – създател на абсолютния идеализъм

Според Енциклопедия Британика (1997) “Хегел е последният от великите философи на модерната епоха, които са създали всеобхватни философски системи”.

♦♦♦

 

1♦ В увода на своето произведение “Лекции по философия на религията и трактат с доказателства за съществуването на Бога” Хегел пише:

“Бог е началото на всички неща и краят на всички неща. И както всички неща произхождат от Него, така всички те ще се върнат обратно при Него. Той е центърът, който дава живот и движение на всички творения, и който одушевява и съхранява разнородните форми на битието.” (G.W.F. HEGEL, “Lectures on the Philosophy of Religion, together with a Work on the Proofs of the Existence of God”, London, Kegan Paul, 1895, 2).

 

2♦ “В религията ние намираме спасение от всичко временно и преходно; за нас религията е онази сфера, в която всички загадки и проблеми на света намират своето разрешение, в която се разбулват и се проясняват всички противоречия и дълбинни въпроси, в която гласът на сърдечната болка е заглушен. Религията е сферата на вечната истина, вечния покой и вечния мир.” (HEGEL 1895, 2).

 

3♦ През януари 1795 Хегел завършва едно писмо до своя приятел – философът Шелинг – с думите:

“Нека дойде Божието Царство и нека вече ръцете ни да не висят бездейни и безпомощни!

Нека разумът и свободата да бъдат нашата парола, а Невидимата Църква да бъде нашата обединителна точка.” (ХЕГЕЛ, цитиран в Crites 1998, 24).    

 

4♦ “Това, че човекът е свободен сам по себе си, по своята същност, че като човек той е роден свободен – това не са знаели нито Платон, нито Аристотел, нито Цицерон, нито римските теоретици на правото, макар че именно понятието за свобода е източникът на правото.

Едва в Християнството всяка отделна личност започва да има реална, безкрайна и абсолютна ценност; Бог иска всички хора да бъдат спасени. Едва в Християнската религия се появява учението, че пред Бога всички хора са равни, защото Христос ги е освободил чрез свободата на Християнското послание.” (G.W.F. HEGEL, “Lectures on the History of Philosophy”, London, Routledge, 1955).

 

5♦ “В Християнството всеки отделен човек е цел на Божията милост и аз като такъв имам безкрайна ценност.” (ХЕГЕЛ 1993, № 872).

 

6♦ В увода към своите “Лекции по история на философията” Хегел пише:

“Историята на философията представя пред нас една поредица от благородни умове, една галерия от герои на мисълта, които чрез силата на своя разум са проникнали в самата същност на нещата, на природата и на духа – проникнали са в същността на Бога – и са извоювали за нас най-ценното съкровище, съкровището на разумното познание.” (G.W.F. HEGEL, “Lectures on the History of Philosophy”, London, Routledge, 1955).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

3. ЖАН-ЖАК РУСО (1712-1778) – философ-моралист, създател на модерния деизъм

 

♦♦♦

1♦ В своя трактат “Емил или за възпитанието” (1762) Русо пише:

“Независимо дали материята е вечна или сътворена, независимо дали тя е изначално пасивна или активна, едно е сигурно, а именно, че Вселената е единна цялост, която доказва съществуването на един уникален Интелект. Защото аз виждам, че всяко отделно нещо е неразделна част от цялата подредена система и че всяко отделно нещо спомага за постигането на общата цел, т.е. за запазването на установения ред в системата. Това Същество, което изразява волята си и може да я осъществи, това Всемогъщо Същество, което задвижва Вселената и подрежда всички творения, аз наричам Бог. Към Неговото име прибавям и идеите за разумност, могъщество и воля, които виждам събрани заедно, както и идеята за доброта, която е необходимо следствие от първите три.” (JEAN-JACQUES ROUSSEAU, “Emile”, London, J. M. Dent and Sons, 1911, Book IV).

 

2♦ “Бог е интелигентен, но в какъв смисъл? Човекът например е интелигентен, защото може да разсъждава, но Върховният Интелект не се нуждае от разсъждения; за Бог не са необходими нито логически предпоставки, нито изводи, нито дори съждения. Върховният Интелект е изцяло интуитивен, Той просто вижда и настоящето, и бъдещето; за Бог всички истини се събират в едно цяло, както всички пространства се събират в една точка и всички времена – в един миг. Човешката сила се нуждае от средства и посредници, а Божията сила е абсолютно самодостатъчна. Бог може, защото иска; Неговата воля е Неговата сила.” (ROUSSEAU 1911, Book IV).

 

3♦ “Аз не бих могъл да повярвам, че пасивната и мъртва материя може да роди живи и чувстващи същества; аз не вярвам, че сляпата случайност може да създаде интелигентни същества и че мъртвата материя, която е неспособна да мисли, може да породи мислещи създания. Затова аз смятам, че светът се управлява от една мъдра и всемогъща Воля.” (ROUSSEAU 1911, Book IV).

 

4♦ “Всички неща, направени от Бога, са добри, но човешката намеса понякога ги опорочава. Човекът е този, който насажда плодородната почва с неплодородни семена и не позволява на дърветата да раждат своите плодове. Човекът е този, който внася смут и разстройва времето, пространството и природните условия.” (ROUSSEAU 1911, Book I).

 

5♦ “Колко дребнави са книгите на философите с цялата тяхна суетност в сравнение с Евангелията!” (РУСО, цитиран в Draper 1992, № 659).

 

6♦ “О, съвест, съвест, Божествен инстинкт, безсмъртен глас от небето! Ти си сигурен водач на хората, които са простосмъртни и невежи, но все пак са разумни и свободни. Ти си непогрешим съдия на доброто и злото, и помагаш на човека да бъде подобен на Бога. В теб са въплътени съвършенствата на човешката природа и правдивостта на човешките дела. Освен теб, аз не намирам в себе си нищо, което да ме издига над животните – нищо, освен тъжната привилегия да се лутам от една грешка към друга, благодарение на моя необуздан ум, който не познава никакви принципи.” (ROUSSEAU 1911, Book IV; виж също Hampson 1969, 34).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

4. ВОЛТЕР (1694-1778) – философ-деист и историк, ключова фигура от епохата на Просвещението

 

♦♦♦

1“Цялата природа се провиква към нас, че Бог съществува, че има един върховен Разум, една могъща Сила и един възхитителен ред; и всичко това ни учи, че ние сме подвластни на този Разум.” (ВОЛТЕР, цитиран в Parton 1884, 554).

 

2 “Тази нощ аз бях в някакво съзерцателно настроение. Потопих се в съзерцание на природата. Любувах се на движенията, необозримостта и хармонията на безбройните небесни тела. Нещо повече, аз се възхищавах на Разума, който насочва тези могъщи космически сили. И си казах: ‘Човек трябва да е сляп, за да не бъде потресен от този спектакъл; човек трябва да е глупав, за да не разпознае неговия Творец; човек трябва да е луд, за да не се преклони пред Него’.” (ВОЛТЕР, цитиран в “The Portable Voltaire”, B.R. Redman – editor, New York, Viking Press, 1963, 187).

 

3“Аз вярвам в Бога, но не в Бога на мистиците и теолозите, а в Бога, който се проявява в природата – Великият математик, Архитектът на Вселената, първодвигателят, неизменният, трансценденталният, вечният.” (ВОЛТЕР, цитиран в Cragg 1970, 237).

 

4♦ “Навсякъде, където има установено общество, религията е необходима. Законите бдят за явните престъпления, а религията – за тайните.” (ВОЛТЕР 1993, №523).

 

5♦ В края на своя живот Волтер пише: “Аз умирам, изпълнен с благоговение към Бога, аз обичам приятелите си, не мразя враговете си и ненавиждам суеверията.” (ВОЛТЕР, цитиран в Parton 1884, 577).

♦♦♦♦♦♦♦    

 

 
 
 
 
 

5. ДЖОН ЛОК (1632-1704) – основател на британския емпиризъм

 

♦♦♦

1 В едно писмо до Ричард Кинг (25 август 1703) Джон Лок пише:

“Вие ме питате: ‘Кой е най-краткият и най-сигурен път, чрез който един млад човек може да постигне в пълна мяра истинско познание за Християнската религия?’. 

На този въпрос аз мога да дам кратък и ясен отговор: Нека този човек да изучава Свещеното Писание, особено Новия Завет. Бог е неговият автор; Спасението е неговата цел; Истината – абсолютната и безпогрешната – изпълва неговото съдържание. В Библията се съдържа словото на Вечния живот.

Учудвам се, как е възможно някой, който изповядва Християнството и е решил да изучава сериозно тази религия, да се колебае къде да насочи своето търсене, при положение че знае, че съществува една Книга, в която се съдържа цялата информация – чиста и изчерпателна.” (JOHN LOCKE, “The Correspondence of John Locke”, Oxford University Press, 1989, 56). 

 

2♦ В книгата си “Разумността на Християнството” (1695) Лок пише:

“Изящните природни творения, които виждаме навсякъде, са достатъчно доказателство за съществуването на Бога, но въпреки това повечето хора твърде пестеливо използват своя ум и не успяват да видят Божиите следи в природата. Тези хора са неспособни да проумеят очевидния факт, че Бог е оставил своя отпечатък в природата, защото умовете на някои от тях са заслепени от сетивността и похотта, умовете на други – от равнодушието и лекомислието, умовете на трети – от ежедневните грижи и страхове…

Нашият Спасител Иисус Христос дойде в този свят, когато светът беше в състояние на мрак и невежество спрямо истинския Бог. Светлото учение, което Христос донесе със Себе Си, разцепи този мрак и разкри единствения, невидим, истински Бог пред света. Това учение бе проповядвано с такава невероятна сила, че мъглявото многобожие и идолопоклонството не успяха да му се противопоставят в нито една част на света. Навсякъде, където бе проповядвана истината и където се появи светлината на Евангелието, тази мъгла беше прогонена. В резултат на всичко това ние виждаме, че от времето на нашия Спасител до днес вярата в единния Бог тържествува и се разпростира по лицето на цялата земя.” (JOHN LOCKE, “The Reasonableness of Christianity”, Oxford University Press, 2000, 143-145). 

 

3♦ “Така сигурно е, че има Бог, както е сигурно това, че противоположните ъгли, образувани от пресичането на две прави линии, са равни.” (ЛОК 1993, № 578).

 

4♦ “Бог, който знае нашата неустойчивост и съжалява за нашата слабост, не иска от нас нещо повече от това, което можем да направим, и вижда кое е и кое не е в наша власт – Бог ще ни съди като добър и милостив баща.” (ЛОК 1993, № 334).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

6. ТОМАС ХОБС (1588-1679) – натурфилософ, основател на политическата философия 

 

♦♦♦

1♦ В своята книга “Левиатан”, в главата “Всичко, което е необходимо за нашето спасение, е вяра и подчинение” Хобс пише:  

“Всичко, което е необходимо за спасението ни, се съдържа в тези две неща: вяра в Иисус Христос и подчинение на Божия Закон. Ако нашето подчинение можеше да бъде съвършено, тогава то щеше да бъде достатъчно за нашето спасение.

Обаче тъй като всички ние сме виновни за това, че не се подчиняваме на Божия Закон – тук имам предвид не само първоначалния бунт на Адам, но също и всички наши сегашни прегрешения – понастоящем от нас се изисква не само да се подчиняваме до края на нашия живот, но и да заслужим опрощение за досегашните ни грехове. Това опрощение ние ще получим като награда, ако повярваме в Христос.” (THOMAS HOBBES, “Leviathan”, Oxford University Press, 1998, 391).

 

2♦ В “Левиатан”, в главата “Какво подчинение е необходимо” Хобс пише:

“Подчинението на Божия Закон понякога се нарича милосърдие и любов, защото в основата на милосърдието и любовта стои едно искрено желание за подчинение, а и защото нашият Спасител Иисус Христос ни показа, че ако истински обичаме Бога и нашите ближни, всъщност ние изпълняваме целия Закон.

Понякога подчинението се нарича справедливост, защото справедливостта не е нищо друго, освен искрено желание всеки да получи това, което е заслужил; т.е. справедливостта е желание да се подчиняваме на Закона. 

Понякога подчинението се нарича покаяние, защото да се покаем означава да се отречем от греха, а чрез това отричане нашата воля се завръща към подчинението. 

Следователно всеки човек, който искрено изпълнява Божиите заповеди, който наистина се разкайва за своите грехове, който обича Бога с цялото си сърце и ближните си както себе си, е достигнал до онова истинско подчинение, което води към вечния живот в Божието Царство.

Защото ако Бог беше решил да допусне в Божието Царство само онези, които са абсолютно невинни, тогава нямаше да може да се спаси нито един човек.” (HOBBES 1998, 391). 

 

3♦ В “Левиатан”, в главата “Най-важното изискване в Християнството” Хобс пише:

“Най-важното изискване, което според Библията е абсолютно необходимо за нашето спасение, е да повярваме, че именно Иисус е обещаният Месия (Христос). Всъщност името Христос е титлата на Царя, който беше обещан от Бога чрез пророците от Стария Завет. Още тогава Бог обеща, че ще изпрати в този свят един Цар, който ще властва вечно над еврейския народ и над всички други народи, които вярват в Него. Бог обеща, че вярата в този Цар ще донесе на всеки човек онзи вечен живот, който беше загубен заради греха на Адам.” (HOBBES 1998, 394).

 

4♦ “Някои хора питат: ‘Не е ли недостатъчно за нашето спасение да вярваме единствено в това, че Иисус е истинският Христос? Не е ли също толкова важно да вярваме, че Бог е всемогъщ, че е Творец на света, че Иисус е възкръснал и че всички хора ще възкръснат от мъртвите при Второто Пришествие?’. 

На този въпрос аз отговарям: Да, ние трябва да вярваме също и в тези неща, но в действителност те се съдържат в нашето основно вярване, че Иисус е Христос. Всъщност с повече или с по-малко труд тези неща могат да бъдат логически изведени от това наше вярване. Защото е очевидно, че хората, които вярват, че Иисус е син на Бога на Израел и че Богът на Израел е всемогъщият Творец на Вселената, неизбежно вярват във всемогъществото на Бога. Абсурдно е да вярваме, че Иисус е Царят, Който ще царува цяла вечност, ако не вярваме, че Той е възкръснал от мъртвите. Защото един мъртъв труп едва ли може да изпълнява функциите на всемогъщ Цар.” (HOBBES 1998, 398-399).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

7. ДЖОРДЖ БЪРКЛИ (1685-1753) – философ-емпирик и математик, основател на европейската идеалистична философия

Бъркли е наричан “предшественик на Айнщайн и Мах”, защото два века преди появата на физическите теории на Айнщайн и Ернст Мах, той опровергава Теорията за абсолютното пространство и време. (Виж Sir Karl Popper, “Conjectures and Refutations”, ‘A Note on Berkeley as Precursor of Einstein and Mach’, London, Routledge and Kegan Paul, 1992).  

♦♦♦ 

 

1♦ “Когато говоря за съществуването на Бога, аз нямам предвид една неясна обща Причина на всички неща, за която нямаме никаква представа, а имам предвид Бог в строгия и точен смисъл на тази дума, т.е. едно Същество, чиято духовност, проницателност, всемогъщество, всезнание, безкрайна сила и доброта са така очевидни, както и съществуването на видимите неща.” (BERKELEY 1910, 3rd Dial.)

 

2♦ “Какво невероятно удоволствие е да съзерцаваме природните красоти на земята! Не се ли спуска всеки ден воалът на нощта над лицето на земята и не сменя ли земята своята дреха със смяната на сезоните, за да можем ние да съхраним и обновим своята наслада от природните красоти? Колко подходящо са разположени елементите! Какво разнообразие и умисъл има и в най-незначителните създания на природата! Каква изтънченост, каква красота, каква изобретателност откриваме в телата на животните и растенията! Колко смислено са разположени всички неща както по отношение на специфичните си цели, така и в контекста на цялото! Отделните неща взаимно си помагат и се поддържат, и същевременно взаимно се изтъкват и подчертават.

Нека да вдигнем сега своите мисли от това земно кълбо и да ги насочим към всички онези великолепни светила, които украсяват високата арка на небето. Нима закономерните движения на планетите и тяхното смислено разположение не са достойни за възхищение? Случвало ли се е някога тези (неправилно наречени блуждаещи) кълба да се отклонят от своите вечно повтарящи се пътешествия през безпътната пустота на Вселената? Не обикалят ли те едни и същи територии около слънцето – винаги по едно и също време?

Така неизменни, така непоклатими са законите, чрез които невидимият Творец на природата движи нашата Вселена.” (BERKELEY 1910, 2nd Dial.)

 

3♦ “Бог е едно Същество, притежаващо трансцендентни и безгранични съвършенства; Неговата природа, следователно, е неразбираема за крайните духове. При това положение не бива да се очаква, че някой човек – независимо дали е материалист или нематериалист – може да има напълно адекватни понятия за Бога, за Неговите атрибути и начини на действие.” (BERKELEY 1910, 3rd Dial.)

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

8. ДЕЙВИД ХЮМ (1711-1776) – философ-емпирик, историк и икономист, основател на утилитаризма и на модерния скептицизъм

 

♦♦♦

1♦ През 1745, в едно писмо до своя приятел лорд Джон Коутс, Дейвид Хюм пише:

“От моя опит съм стигнал до извода, че в този свят редът и хармонията винаги са резултат от някакъв замисъл и планиране. До този извод стигам, например, когато наблюдавам някаква сграда с красива и хармонична структура. А когато съзерцавам безкрайното майсторство и изобретателността, отпечатани в цялата структура на Вселената, същата логика ме задължава да направя извода, че съществува един безкрайно съвършен Архитект на Вселената.” (HUME 1977, 120; A Letter from a Gentleman to His Friend in Edinburgh).

 

2♦ В увода към книгата си “Естествена история на религията” (1757) Дейвид Хюм пише:

“Цялата структура на природата свидетелства за съществуването на един интелигентен Творец; и никой разумен изследовател не би могъл, след сериозен размисъл, да изостави дори за миг вярата си в базисните принципи на истинския Теизъм и истинската Религия.” (HUME 1956, 21).

 

3♦ “Очевидно е, че всички неща във Вселената са взаимно съгласувани. Всяко нещо е подредено спрямо всички други неща. Един единен замисъл пронизва всичко във Вселената. Този всеобщ ред подтиква човешкия ум да признае съществуването на един всемогъщ Творец.” (HUME 1956, 26).

♦♦♦♦♦♦♦    

 

 
 
 
 
 

9. БЕНЕДИКТ ДЕ СПИНОЗА (1632-1677) – натурфилософ, един от основателите на европейския рационализъм    

 

♦♦♦

1♦ В своя основен философски труд “Етика” (1677) Спиноза пише:

“Бог е едно абсолютно безкрайно Същество, т.е. субстанция, която се състои от безкрайно много атрибути, всеки от които изразява вечна и безкрайна същност.” (SPINOZA 1883, Part I “Concerning God”, Def. VI).

 

2♦ В едно писмо до своя приятел Хюго Боксел (Хага, 1674) Спиноза пише:

“На твоя въпрос, дали аз имам ясна идея за Бога, както имам ясна идея за триъгълник, аз отговарям ‘Да’. Но ако ме питаш, дали имам ясен мисловен образ за Бога, както имам ясен мисловен образ за триъгълник, аз отговарям ‘Не’. Защото ние сме неспособни да си представим самия Бог, а можем само да разберем същността на Бога.

Забележи, че аз не твърдя, че изцяло познавам Бога. Аз само казвам, че разбирам какво представляват някои от Неговите атрибути – не всички и дори не повечето.” (BENEDICT DE SPINOZA, “On the Improvement of the Understanding”, New York, Dover Publications, 1955, 387).

 

3♦ “Всичко, което съществува, съществува в Бога; и извън Бога нищо не може нито да съществува, нито да бъде разбрано.” (SPINOZA 1883, Part I, Prop. XV).

 

4♦ “Всички неща съществуват в Бога; всичко се случва само според законите на безкрайната природа на Бога и следва от необходимостта на Божията същност. Поради това по никакъв начин не може да се твърди, че Бог търпи въздействие от някое друго нещо извън Себе Си.” (SPINOZA 1883, Part I, Prop. XV, Note).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

10. СЬОРЕН КИРКЕГОР (1813-1855) – основател на екзистенциализма

 

♦♦♦

1♦ “Още една година измина, небесни Отче! Ние сме Ти благодарни, че това беше време на благодат и не се страхуваме от мисълта, че това беше и време, за което ще отговаряме. Защото се доверяваме на Твоята милост.

Новата година ще ни изправи пред нови изпитания. И ние не можем да навлезем в нея без тревога и смирение, защото не можем и няма да забравим похотливите желания на окото, които ни завладяваха, насладата от отмъщението, която ни прелъстяваше, гнева, който ни озлобяваше и студа на сърцето, в който бягахме от Тебе.

И въпреки всичко това, ние не навлизаме в новата година със съвсем празни ръце. Защото ние носим със себе си спомена за нашите страховити съмнения, които бяха успокоени, за нашите тревоги, които бяха утешени, за нашите отчаяни мисли, които бяха окуражени и окрилени, за нашата светла надежда, която не беше посрамена.

А когато сме завладяни от меланхолия, ние търсим сила и подкрепа в мисълта за великите хора, Твоите избраници, които в тежките изпитания и в ужасяващите моменти запазваха душите си свободни и куража си – несъкрушим; и Небесата се разтваряха над тях. Макар и да сме убедени, че нашата смелост е страхливост в сравнение с тяхната и че нашата сила е немощ в сравнение с тяхната, ние искаме заедно с Твоите избраници да свидетелстваме, че Ти си винаги същият, същият всемогъщ Бог, Който изпитва духа на човеците в битка, същият Отец, без чието знание нито едно врабче не пада на земята. Амин.” (SØREN KIERKEGAARD, “The Prayers of Kierkegaard”, University of Chicago Press, 1963, 113).

 

2♦ “Отче наш, Който си на небесата! Какво е човекът без Теб! Не е ли цялото човешко знание, колкото и огромно да е то, само един дребен фрагмент, ако човек не познава Теб! Не са ли всички човешки усилия, дори и да обхващат целия свят, само едно недовършено начинание, ако човек не познава Теб – Единственият, Който обединява всичко в едно.” (SØREN KIERKEGAARD, “Purity of Heart Is to Will One Thing”, New York, Harper & Row, 1938, ch. 15).

 

3 “Този, който вижда, че неговите ближни страдат, и не им помага, той изключва Бог от сърцето си.” (КИРКЕГОР, цитиран в Caputo 2000, 53).

 

4 В своя дневник Киркегор пише:

“Това, от което наистина се нуждая, е да разбера преди всичко какво трябва да правя, а не толкова какво трябва да зная; но не бива да забравям, че всяко действие трябва да бъде предхождано от знание. Въпросът е да открия какво е моето предназначение, да разбера какво Бог всъщност иска да правя, да намеря онази истина, която е истина за мен, да открия идеята, за която бих искал да живея и да умра.” (КИРКЕГОР, цитиран в “Knights of Faith and Resignation” by Edward Mooney, State University of New York Press, 1991, 24).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

11. РУДОЛФ ОЙКЕН (1846-1926) – създател на етическия активизъм, професор по философия, Нобелов лауреат за литература за 1908

 

♦♦♦

1♦ “Днешният човек се отклони твърде много от Доброто и стана твърде слаб духом, за да може сам да осъществи своето обръщане към Бога; цялата надежда на човека за спасение зависи от Бога и само от Него хората могат да получат всичко. Следователно, дълбокото смирение и искрената благодарност трябва да станат двата основни стълба в новия живот на човека.” (EUCKEN 1914, 7).

 

2♦ “Християнството е религия на спасението, а не религия на закона. Но спасението не зависи от усилията и решенията на човека, а зависи от Божията благодат, която посреща човека и го издига нагоре, която не просто подкрепя усилията на човека, а влива в него животворни сили и превръща човешката връзка с Бога в източник на един нов живот, на едно ново творение.” (EUCKEN 1914, 7).

 

3♦ “Бог е Абсолютен Духовен Живот в цялото свое величие; Той е отвъд всички ограничения на човека и на сетивния свят. Бог е Духовен Живот, Който е едно съвършено битие само по себе си и същевременно Той обхваща цялата Вселена.” (ОЙКЕН, цитиран в “Rudolf Eucken: A Philosophy of Life” by Abel Jones, London, T.C. & E.C. Jack, 1913, ch. 7). 

 

4♦ “Днес за безброй души Християнството е опора в бурите на живота и утеха в житейските изпитания. Християнството е изобилен извор на себепожертвувателна любов и на преданост към моралния дълг. Все още много хора са готови да живеят и да умрат в името на Християнството.” (EUCKEN 1914, 1).

 

5♦ “Свързването на Божествената природа с човешката природа е фундаментална истина на религията, но най-дълбоката мистерия на религията се състои във факта, че Божественото влиза в обсега на човешкото, без да накърни своята Божественост. В тази нова фаза животът на човека е напълно обновен и облагороден. Човекът непосредствено осъзнава безкрайното и вечното, той осъзнава и онази част от себе си, която трансцендира над света. За пръв път любовта на Бога започва да властва над човешкия живот, тя въвежда човека в една лична връзка с цялата реалност.” (ОЙКЕН, цитиран в Trine 1936, ch. 5).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

12. ЛУДВИГ ВИТГЕНЩАЙН (1889-1951) – философ, логик и математик, един от основателите на аналитичната философия

Според Енциклопедия Британика (1997) “Витгенщайн е най-великият философ на 20-ти век”.

♦♦♦

 

1♦ “Да вярваме в Бога означава да разбираме въпроса за смисъла на живота.

Да вярваме в Бога означава да осъзнаваме, че фактите в този свят не са краят на всичко.

Да вярваме в Бога означава да осъзнаваме, че животът има смисъл.” (LUDWIG WITTGENSTEIN, “Notebooks, 1914-1916”, University of Chicago Press, 1984, 146). 

 

2♦ Витгенщайн споделя със своя приятел Морис Дръри:

“Аз вярвам, че само ако се опитваш да бъдеш полезен на другите хора, ти ще откриеш в края на краищата своя път към Бога.” (ВИТГЕНЩАЙН, цитиран в “Recollections of Wittgenstein”, editor – Rush Rhees, Oxford University Press, 1984, 114).

 

3♦ Витгенщайн споделя с Морис Дръри, че е започвал много от своите дни с молитвата “Отче наш”. Витгенщайн казва:

“Това е най-удивителната молитва, която някога е била написана. Никой никога не е създавал молитва като нея. Но помни, че Християнската религия не се състои в изричането на много молитви; в действителност на нас ни е заповядано точно обратното. Ако ти и аз искаме да живеем истински религиозен живот, ние не трябва само да говорим безспирно за религия, а по някакъв начин трябва наистина да променим живота си.” (ВИТГЕНЩАЙН, цитиран в “Ludwig Wittgenstein: Personal Recollections”, editor – Rush Rhees, Oxford, Basil Blackwell, 1981, 109).

 

4♦ “Християнството е наистина единственият сигурен път към щастието.” (ВИТГЕНЩАЙН, цитиран в Monk 1991, 122).

В книгата си “Лудвиг Витгенщайн: дългът на гения” биографът на Витгенщайн – Рей Манк пише: “За Витгенщайн Християнството беше ‘единственият сигурен път към щастието’, не защото то обещава живот след смъртта, а защото чрез думите и чрез фигурата на Христос то дава пример и образец, който можем да следваме и който прави страданието поносимо.” (RAY MONK, “Ludwig Wittgenstein: The Duty of Genius”, London, Vintage, 1991, 123). 

 

5♦ “Християнството не е просто една доктрина, то не е просто една теория за това какво е станало и какво ще стане с душата на човека. В действителност Християнството е описание на нещо, което наистина се случва в човешкия живот. Защото осъзнаването на греха е едно реално събитие, а такива са и отчаянието, и спасението чрез вяра.” (ВИТГЕНЩАЙН, цитиран в “Ludwig Wittgenstein: A Memoir” by Norman Malcolm, Oxford University Press, 2001, 82). 

 

6♦ “Моето любимо Евангелие е Евангелието на Свети Матей. В него сякаш се съдържа всичко.

Но аз не мога да разбера четвъртото Евангелие – на Свети Йоан. Когато чета тези дълги пасажи, ми се струва, че авторът на това Евангелие е сякаш с нещо по-различен от първите трима евангелисти. Единственото събитие, което ми напомня за другите три Евангелия, е историята за жената, обвинена в прелюбодеяние.

…По едно време аз си мислех, че посланията на Апостол Павел представляват някаква по-различна религия от тази, която се съдържа в четирите Евангелия. Но сега аз ясно осъзнавам, че не съм бил прав. Една и съща религия се съдържа както в Евангелията, така и в посланията на Апостол Павел.” (ВИТГЕНЩАЙН, цитиран в Rhees 1981, 177-178).

 

7♦ Няколко месеца преди смъртта си Витгенщайн казва на Морис Дръри:

“Получих писмо от един стар приятел от Австрия; той е свещеник. В писмото си той пише, че се надява моята работа да завърши с успех, ако такава е волята на Бога.

И наистина, това е всичко, което искам сега – ако такава е волята на Бога.

Бах е написал на титулната страница на своя сборник с хорални прелюдии: ‘На Всевишния Бог само за слава, на ближния – да се поучава’. Това е, което и аз бих искал да кажа за своята собствена работа.” (ВИТГЕНЩАЙН, цитиран в Rhees 1981, 181).

♦♦♦♦♦♦♦    

 

 

Към началната страница