39. АЛБЕРТ ШВАЙЦЕР, Нобелов лауреат за мир 

Немският лекар, философ, музиколог, теолог и мисионер Алберт Швайцер (1875-1965) получава Нобеловата награда за 1952 “за своята мисионерска и хуманитарна дейност”. Швайцер учи философия и теология в университета в Страсбург и в Сорбоната в Париж. Той защитава 4 доктората: през 1899 Швайцер става доктор по философия; през 1901 – доктор по теология; през 1905 – доктор по музикознание; през 1913 – доктор по медицина (със специализация по тропическа медицина и хирургия). През 1904 Швайцер решава да стане лекар-мисионер в най-бедния регион на Африка; затова през 1905 той започва да учи медицина в университета в Страсбург. През 1913 той пристига в Африка и основава своята болница в Ламбарене (Габон). Швайцер посвещава живота си на хилядите болни африканци; той ги лекува и просвещава в продължение на 52 години – до своята смърт. Алберт Швайцер използва средствата от Нобеловата награда, за да създаде колония за прокажени в Ламбарене. Основните му произведения са: “Търсенето на историческия Иисус” (1906), “Християнството и религиите по света” (1922), “Мир или атомна война” (1958), “Същността на вярата: Философия на религията” (1965).

♦♦♦

 

1♦ В една своя проповед, посветена на Йоан Кръстител, Алберт Швайцер казва:

“Това, че някой е станал цар на целия свят – на Европа, Америка, Азия и Африка, съвсем не означава, че той е най-великият сред човеците. Защото истински велик е само този, който познава сърцето на Бога. Йоан е разбирал думите на Бога и затова е предсказал времето, когато трябва да настъпи Царството Божие. Йоан е бил по-велик от всички пророци, защото сърцето му е било изпълнено с духа на Бога.

О, Боже, ние никога няма да успеем да Ти благодарим достатъчно за този славен проповедник на Царството Божие, който Ти си изпратил – човекът, който ни даде пример и вдъхна сила в сърцата ни, човекът, който беше Твой верен слуга. Дано и ние да успеем да станем Твои слуги. Благодарим Ти за всички богатства, които си вложил в душите ни. Дай ни мъдрост, за да можем да опознаем тези дарове. Дай ни Твоята сила, за да живее тя вътре в нас. Усили у нас копнежа да бъдем Твои деца. Амин!” (ШВАЙЦЕР, цитиран в “The Africa of Albert Schweitzer” by Charles Joy and Melvin Arnold, Boston, The Beacon Press, 1948). 

 

2♦ “Любовта на Бога говори в нашите сърца и се опитва да проникне чрез нас в света. Ние трябва да слушаме този глас; ние трябва да слушаме тази чиста и далечна мелодия, която достига до нас, въпреки шума на света.” (ШВАЙЦЕР, цитиран в “Albert Schweitzer: The Man and His Mind” by George Seaver, New York, Harper & Brothers, 1947, 133).

 

3♦ В едно писмо до своя приятел Густав фон Люпке, Алберт Швайцер споделя своето решение да основе болница в Африка:

“Според мен съдбата на религията е заложена на карта. Да си религиозен за мен означава да бъдеш човек, просто човек – по образеца на Иисус.

Във всички колонии в третия свят нещата са напълно безнадеждни и безутешни. Ние – християнските нации – изпращаме там хора, които са утайката на нашето общество; ние мислим само за това какво можем да вземем от местните жители, населяващи колониите. Накратко, там се разиграва една гавра с Християнството и човечността.

Ако това зло може да бъде поправено поне отчасти, ние трябва да изпратим там хора, които ще вършат добрини в името на Иисус – не просто проповедници, а хора, които наистина ще помагат на нуждаещите се, както ни учат проповедите на Иисус.

Сега ние стоим тук и учим Теология, а след това ще се състезаваме за най-добрите църковни постове, ще пишем дебели научни книги, за да станем професори по Теология. А това, което се случва там в колониите, където честта и името на Иисус са заложени на карта, изобщо не ни интересува.

И от мен се очаква да посветя живота си на все по-нови теоретични изследвания, за да мога да се прочуя като теолог и да продължа да обучавам пастори, които също като мен ще си стоят вкъщи? И аз няма да имам право да ги изпращам там, където те са наистина нужни? Аз не мога да се съглася с това! 

От години премислям тези неща, и то по хиляди начини. Накрая прозрях, че смисълът на моя живот не се състои в познанието или в изкуството, а просто в това да бъда човек и да върша някакви скромни дела в духа на Иисусовите думи: ‘Истина ви казвам: понеже сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го направили.’ [Матей 25:40].

И точно както вятърът нахлува със своята мощ в огромните празни пространства, така и хората, които познават закона на духа, трябва да отидат там, където те са най-нужни.” (ШВАЙЦЕР, цитиран в “Albert Schweitzer: The Story of His Life” by Jean Pierhal, New York, Philosophical Library Inc., 1957, 59).

 

4♦ В книгата си “Благоговение пред живота” Швайцер пише:

“Само хората, които са искрено благодарни на Бога, са наистина богати. Така че нашето вътрешно щастие не зависи от добрите или лошите събития, които ни се случват, а от степента на нашата благодарност към Бога. 

Нашият живот е нещо непрозрачно и смътно, когато гледаме на него по обикновения човешки начин. Но когато го изправим пред светлината на Божията доброта, той започва да блести и става прозрачен и светъл. И тогава ние се питаме с удивление: ‘Наистина ли това, което виждаме пред себе си, е нашият собствен живот?’” (ALBERT SCHWEITZER, “Reverence for Life”, Ulrich Neuenschwander - editor, New York, Harper & Row, 1969, 39-40).

 

5♦ “Значимостта на Иисус Христос за човечеството не се състои в ритуалите, които хората са създали въз основа на Неговото учение, а в примера на Неговия живот.

Неговата любов и състрадание, Неговото желание да умре, за да може чрез Своята смърт да изкупи греховете на всички хора – това са делата, които ние ще помним вечно.” (ШВАЙЦЕР, цитиран в Jilek-Aall 1990).

 

6♦ В своята автобиография “Out of My Life and Thought” Швайцер пише:

“Най-удивителната идея в Християнството – в това Християнство, което е проповядвано от Иисус и е разбираемо за разума – е идеята, че единствено чрез любовта ние можем да постигнем духовна връзка с Бога. Всяко живо знание за Бога почива върху фундаменталната истина, че в нашия живот ние преживяваме Бога като Воля-за-Любов.” (SCHWEITZER 1933, 277).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

40. ДЖИМИ КАРТЪР, Нобелов лауреат за мир

39-ят президент на САЩ Джими Картър (род. 1924) получава Нобеловата награда за 2002 “за своя принос към световния мир и към борбата за демокрация и човешки права”. През 1946 Картър завършва Американската военноморска академия в Мериленд. Впоследствие той учи ядрена физика в Юниън Колидж (Ню Йорк). От 1982 Картър е заслужил професор в университета “Емъри” в Атланта (Джорджия). През 1971 той е избран за губернатор на щата Джорджия.  На 2 ноември 1976 той става президент на САЩ. Най-значимите му произведения са: “Източници на сила. Размишления върху Библията за една жива вяра” (1999), “Жива вяра” (1998), “Кръвта на Авраам” (1993), “Преговорите: Алтернатива на враждебността” (2003). Понастоящем Джими Картър живее със семейството си в родния си град Плейнс (Джорджия).

♦♦♦

 

1♦ В книгата си “Жива вяра” (1998) президентът Картър пише:

“Евангелията разказват, че Иисус, след като е живял един съвършен и непорочен живот, е приел ужасното страдание на кръстната смърт заради всички нас, за да изкупи нашите грехове. Да приема Христос като мой Спасител, за мен означава да вярвам в тези Евангелски текстове и да се обвържа с Бога посредством Христос, така че всичките ми минали и бъдещи грехове да не могат вече да ме отделят от моя Създател.

Когато повярваме във всичко това напълно искрено и сериозно, тогава ние вече сме ‘родени отново’. Когато се осъществи едно съкровено сливане между моя собствен живот и живота на Иисус, тогава аз ставам Негов брат, а Бог става наш общ Баща.” (JIMMY CARTER, “Living Faith”, New York, Times Books/Random House, 1998, 20).

 

2♦ “Когато се ‘родих отново’, аз започнах един нов живот, изпълнен не със съвършенство, а с борба и търсения, започнах един живот на съкровена близост с Бога чрез Светия Дух. За да можем да се изпълним със Светия Дух, ние първо трябва да очистим себе си.

Ако искаме да опознаем и да разберем същността на Бога, ние трябва да опознаем Иисус. Това познание е едно лично дълбинно преживяване, което става възможно, само ако търсим по-висшите истини за себе си и за Бога.” (CARTER 1998, 20-21). 

 

3♦ “Аз мисля, че не съществуват никакви противоречия между Библейското учение за сътворяването на света от Бога и популярната Теория за Големия взрив, чрез която учените обясняват възникването на Вселената. Така че аз вярвам както в Библията, така и в тези научни теории, които са вече доказани.” (CARTER 1999b). 

 

4♦ “Иисус е Месията – дългоочакваният Спасител – Който дойде при нас, за да ни разкрие характера на Бога и за да излекува разцеплението между Бога и човечеството. Самият Иисус казва на Своите ученици: ‘Който е видял Мен, е видял Бога’. [Йоан 14:9]” (CARTER 1998, 20).

 

5♦ “Един от най-интересните стихове в Библията е стихът, в който римляните питат апостол Павел: ‘Кои са най-важните и непроменливи неща в живота?’. Той им отговаря, че това са невидимите неща.

Но кои са тези най-важни неща, които са невидими за очите?

За мен това са смирението, истината, справедливостта, служението, състраданието и любовта.” (CARTER 1996). 

 

6♦ В книгата си “Източници на сила. Размишления върху Библията за една жива вяра” (Глава 1 “Какво означава да бъдеш християнин?”) Джими Картър пише:

“Искам да споделя с вас какъв е според мен Божият план за нашето спасение:

Бог обича всички нас.

Всички ние сме грешници.

Грехът ни отделя от Бога.

Ние не можем сами да спасим себе си. Само Бог може да ни спаси, ако повярваме в Иисус.

Иисус дойде, за да премахне бариерата на греха, която ни отделя от Бога.

Единствено чрез нашата вяра в Иисус Христос, ние можем да получим нашето спасение.

Простият, но удивителен факт е, че ако повярваме в Иисус Христос, нашият живот ще се промени изцяло от този миг нататък.” (CARTER 1999a, ch. 1).  

 

7♦ През 1999-та в едно интервю Джими Картър казва:  

“С настъпването на новото хилядолетие хората трябва да се замислят върху някои важни въпроси:

Ето идва две хилядният рожден ден на Иисус Христос, но какво означава това? Защо 2 милиарда души на тази планета смятат, че тяхната вяра в Иисус е най-важното нещо в живота им?

Защо сме сътворени? Каква трябва да бъде нашата връзка с Бога? Как трябва да се отнасяме към ближните си?

Какво означава да имаме успех в живота? Тук аз не говоря за успеха, който се измерва чрез банкови сметки, чрез луксозни къщи или чрез медийна популярност, а за успеха, който се измерва чрез принципите на Бога, които са неизменни.

Аз смятам, че това са въпросите, над които всички ние трябва да се замислим в началото на новото хилядолетие.” (CARTER 1999b).

♦♦♦♦♦♦♦   

 

 

 

 

 

41. ТЕОДОР РУЗВЕЛТ, Нобелов лауреат за мир 

26-ят президент на САЩ Теодор Рузвелт (1858-1919) печели Нобеловата награда за 1906 “за изключителната си роля при подписването на мирния договор, който слага край на войната между Русия и Япония”. През 1880 Рузвелт завършва Харвард Колидж. През 1889 той е избран за губернатор на щата Ню Йорк.  През 1901 Рузвелт става президент на САЩ, а през 1904 той е преизбран на същия пост. Основните му произведения са: “Завоюването на Запада” (4 тома, 1889-1896), “Новият национализъм” (1910), “Историята като литература” (1913), “Америка и Световната война” (1915). 

♦♦♦

 

1♦ “Страхувайте се от Бога и изпълнявайте дълга си!

Да се страхуваме от Бога всъщност означава да обичаме Бога, да почитаме Бога, да се прекланяме пред Бога. А всичко това можем да направим, само ако обичаме нашите ближни, ако се отнасяме към тях справедливо и милостиво, и ако по всички начини се опитваме да ги предпазим от несправедливостта и жестокостта. По този начин ние се подчиняваме – доколкото нашата човешка немощ ни позволява – на великия и непоклатим закон за справедливостта.” (THEODORE ROOSEVELT, “The Theodore Roosevelt Treasury”, New York, G.P. Putnam’s Sons, Hermann Hagedorn - editor, 1953, 322).  

 

2♦ “Ако има някакво място на Земята, където земните различия между хората изчезват, това е Църквата – в присъствието на Бога. Колкото по-близо хората стигат до сърцето на Христос, толкова по-близки стават те помежду си, независимо от всички земни различия.” (THEODORE ROOSEVELT, “The Free Citizen”, New York, The Macmillan Company, Hermann Hagedorn - editor, 1956, 31).

 

3♦ “Безбожното общество – обществото, в което хората се отричат от своите религиозни потребности и дори се подиграват с тях, е обречено на стремглаво падение.

Затова постоянно търсете пътя към църквата. Да, аз се досещам какви ще бъдат вашите извинения; аз знам, че човек може да се моли на Бога и да се посвещава на добри дела не само в църквата, но и сред природата или в собствения си дом. Но аз знам също и безспорната истина, че човек рядко се сеща за религиозния си дълг извън църквата.

Ако човек избягва църквата, той едва ли ще посвети времето си на добри дела и на възвишени мисли. Обикновено той преглежда цветните страници на вестника, започва да се прозява и накрая търси спасение от своята умствена празнота в кръчмата, където умствената празнота на всички облекчава частично умствената празнота на всеки отделен индивид.” (ROOSEVELT 1956, 26). 

 

4♦ “Аз винаги съм умолявал хората да изучават Библията, и то не само нейните морални и етични послания. Всички сериозни и задълбочено мислещи хора – дори сред нехристияните – са съгласни с това, че животът на Христос, както той е описан в четирите Евангелия, е образец за най-висшата и чиста нравственост на този свят.” (ROOSEVELT 1956, 28). 

 

5♦ “Страхувайте се от Бога и изпълнявайте дълга си!

Да се страхуваме от Бога означава да се отнасяме справедливо към другите и да изискваме справедливост за всички в нашата общност; в противен случай, ние ще изневерим на Божието учение за справедливостта. Ние трябва да бъдем справедливи както към слабите, така и към силните. Ако изпитваме завист и омраза към онези, които са постигнали повече от нас, това означава, че ние не се страхуваме от Бога. А ако се държим пренебрежително и арогантно към онези, които са постигнали по-малко от нас, това означава, че ние се държим пренебрежително и арогантно спрямо самия Бог.” (ROOSEVELT 1953, 322). 

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

42. УДРОУ УИЛСЪН, Нобелов лауреат за мир

28-ят президент на САЩ Томас Удроу Уилсън (1856-1924) е удостоен с Нобеловата награда за 1919 “за своя принос към постигането на траен мир в края на Първата световна война”. През 1879 Уилсън завършва университета в Принстън, а през 1886 той става доктор по политология и история в университета “Джонс Хопкинс” в Балтимор. От 1890 Удроу Уилсън е професор по право и политическа икономия в университета в Принстън, а от 1902 до 1910 той е ректор на същия университет. През 1910 той е избран за губернатор на щата Ню Джърси. През 1912 Уилсън е избран за президент на САЩ, а през 1916 е преизбран на същия пост. Най-значимите му произведения са: “История на американския народ” (5 тома, 1902), “Конституционното правителство в САЩ” (1908), “Новата свобода” (1913), “Да бъдеш човек” (1916). 

♦♦♦

 

1♦ “От законите на Стария и Новия Завет всяка цивилизована нация е извлякла своите собствени закони. Всяка нация би се провалила, ако нейните закони не са основани върху тези вечни библейски принципи за добро и зло, за справедливост, за граждански и религиозни свободи.

Най-съвършените правила за живота, които човешкият ум може да си представи, могат да бъдат открити на страниците на Библията. По-смътно в Стария Завет и изключително ясно в Новия Завет блести повелята да обичаме Бога, която е основа и причина за дълга на човеците към Бога и към техните собствени души.  

Всеки човек, който живее своя всекидневен живот според съвършения образец – животът на Христос, ще спечели вечен живот и ще превърне самия себе си в образец, който никой няма да си позволи да презре.” (WOODROW WILSON, “The Papers of Woodrow Wilson”, 1966, Vol. 1, p. 185, Arthur S. Link - editor, Princeton University Press).

 

2♦ “Нашата цивилизация ще може да оцелее физически, само ако бъде духовно спасена. Тя може да бъде спасена, само ако бъде напоена с Духа на Христос; така тя ще бъде освободена и благословена чрез делата, които извират от този Дух. Само по този начин ще можем да избягаме от нашата неудовлетвореност и да премахнем всички сенки от пътя, който ни очаква.” (УИЛСЪН, цитиран в Collins 1988).

 

3♦ “Когато прочетеш Библията, ти ще разбереш, че тя е Словото на Бога, защото ще осъзнаеш, че именно тя е ключът към твоето сърце, към твоето щастие и към твоя дълг.” (УИЛСЪН, цитиран в Huling 2000).

 

4♦ “Библията е най-върховното Божествено откровение за смисъла на живота, за природата на Бога и за духовната същност на човека. Тя е единственият водач в живота; тя насочва духа ни по пътя на мира и спасението.” (УИЛСЪН, цитиран в Ankerberg and Weldon 1997).

 

5♦ “Най-радикалната грешка на съвременните християни е непостоянството им спрямо Библията – Словото на Бога. Те са твърде склонни да търсят религиозни наставления и знания от други източници. Християните твърде често се поддават на навика си да търсят напътствия от някои непълноценни източници на познание, вместо да отидат при Библията – вечният извор, който е винаги на разположение. Това е една огромна грешка. Дори ако човек чете тази скъпоценна книга през целия си живот, той пак няма да може да извлече даже половината от нейните съкровища.” (WOODROW WILSON, “The Papers of Woodrow Wilson”, 1966, Vol. 1, p. 185, А.S. Link – editor, Princeton University Press). 

 

6♦ “Не съществува среден път. Никой от нас не може да бъде неутрален. Всеки човек трябва да се причисли или към последователите на Христос, или към тези на Сатаната. Но колко по-славно е да се бориш на страната на Христос – Принцът на Мира, чиято повеля е ‘Обичай Бога’, защото само тогава ти ще достигнеш до сигурна победа и вечна награда!” (WOODROW WILSON, “The Papers of Woodrow Wilson”, 1966, Vol. 1, p. 181, A.S. Link - editor).

 

7♦ “Аз съжалявам хората, които не четат Библията всеки ден. Чудя се защо те лишават себе си от тази сила и от това удоволствие.” (УИЛСЪН, цитиран в Huling 2000).  

 

8♦ “Като историческа книга Библията е един от най-ценните древни документи, въпреки че тя няма претенции да дава подробна информация за всички исторически периоди. Всеки историк може да се потопи в тези свещени страници, без да се опасява, че ще открие нещо друго, освен истината.” (WOODROW WILSON, “The Papers of Woodrow Wilson”, 1966, Vol. 1, p. 185, A.S. Link - editor).

 

9♦ “Като философско произведение тази чудесна книга – Библията – е ненадмината. На нейните многобройни страници е развита една духовна и морална философска система, която е недостижима по своята простота и задълбоченост, по своята яснота и логичност. Нито един философ – древен или съвременен – не е успял да опише по-висши идеали и подбуди от тези, които са изложени в Библията. В нея се намира ключът към същността и характера на всеки човек, ключът, който толкова дълго и безрезултатно беше търсен от философите.” (WOODROW WILSON, “The Papers of Woodrow Wilson”, 1966, Vol. 1, p. 185, A.S. Link - editor).    

 

10♦ “Библията прави нещо, което е безценно за човешкия живот – тя класифицира моралните ценности. Библията ни учи, че хората няма да бъдат съдени според техния интелект, а според техния морален характер.

Има толкова много хора, които ние днес смятаме за велики, но същевременно знаем, че те съвсем не са благородни! Човек може да има огромна сила и влияние, и същевременно да е нищожен в морално отношение.” (WILSON 1911).

 

11♦ Зигмунд Фройд и Уилям Булит описват религиозните убеждения на президента Уилсън в своето биографично-психологическо изследване “Thomas Woodrow Wilson: 28th President of the United States”:

“Уилсън никога не се съмняваше в истинността на Презвитерианското Християнство. През целия си живот той се молеше на колене и всеки ден четеше Библията. Той беше абсолютно убеден в безсмъртието на душата и в силата на молитвата.

Уилсън пише: ‘Аз не виждам как някой може да поддържа себе си в което и да е жизнено начинание без помощта на молитвата. Молитвата е единственият извор, в който човек може да обнови духа си и да пречисти мислите си. Бог е източник на сила за всеки човек и само чрез молитвата човек може да се задържи близо до Бащата на своя дух’.” (FREUD and BULLITT 1967, 7-8).

♦♦♦♦♦♦♦   

 

 

 

 

 

43. ФРЕДЕРИК ДЕ КЛЕРК И НЕЛСЪН МАНДЕЛА, Нобелови лауреати за мир.   

 

 

ФРЕДЕРИК ДЕ КЛЕРК

Президентът на Южноафриканската република Фредерик де Клерк (род. 1936) е удостоен с Нобеловата награда за 1993 “за своя принос към премахването на расисткото правителство на ЮАР”. През 1958 Де Клерк завършва право в университета в Потчефструм (ЮАР). През 1972 той ръководи катедрата по административно право в университета в Потчефструм, а през 1973 става депутат в Парламента на ЮАР. Впоследствие Де Клерк става министър на телекомуникациите (1978), министър на вътрешните работи и образованието (1984) и председател на Парламента (1986). На 15 септември 1989 Фредерик де Клерк е избран за Президент на ЮАР. През 1990 той освобождава от затвора Нелсън Мандела и много други политически затворници; същевременно Де Клерк легализира Африканския национален конгрес (АНК) – главната антирасистка политическа организация в ЮАР. През 1991 той отменя почти всички расистки и дискриминационни закони. Неговата автобиография “Последното пътуване – едно ново начало” (St. Martin’s Press) е публикувана през 1999. Понастоящем Фредерик де Клерк живее в Кейптаун, ЮАР. 

♦♦♦

 

1♦ В своята Нобелова лекция (Осло, 10 декември 1993) президентът Фредерик де Клерк казва:

“Аз вярвам, че истинският мир е този, който извличаме от нашата вяра във Всемогъщия Бог и от нашата сигурност, произтичаща от връзката ни с нашия Творец. Винаги е възможно да ни връхлетят кризи, възможно е около нас да бушуват битки, но ако имаме вярата и спокойствието, което тя ни дава, ние ще успеем да се наслаждаваме на Божествения мир, който е отвъд човешката способност за разбиране.” (ДЕ КЛЕРК, цитиран в “Peace!”, Marek Thee – editor, UNESCO Publishing, 1995, 55).

 

2♦ Фредерик де Клерк завършва своята реч за принципите на прошката и помирението (2 септември 1997, Ковънтри, Великобритания) с думите:

“Като християни ние вярваме, че централното събитие в човешката история е саможертвата, която Бог направи чрез въплъщението и разпъването на кръст на Своя Син – Иисус. Ние вярваме, че чрез тази саможертва Христос пое върху себе си всички грехове на всички хора от всички епохи. Така Иисус даде възможност на хората да получат прошка от Бога. Тази прошка премахна отчуждението между човека и Бога, което беше причинено от първородния грях.

Ние хората трябва да си прощаваме един на друг, защото по този начин ще се освободим от бремето на нашето угнетение.

Ние християните трябва да прощаваме на всички, дори и на нашите врагове, защото това е необходимото условие, за да възтържествува помирението.

Ние християните трябва да се научим да прощаваме на всички, защото такава е заповедта на нашия Господ и само при това условие Той ще опрости нашите грехове.

В края на краищата, в нашите отношения с Бога греховете ни могат да бъдат опростени единствено чрез жертвата и застъпничеството на Неговия Син – Иисус Христос. Именно в това се състои смисълът на прошката и помирението. Тази прошка може да не ни доведе със сигурност до мир в нашия земен свят, но тя със сигурност ще ни доведе до Божествения мир, който е отвъд човешката способност за разбиране.” (DE KLERK 1997).

 

3♦ “Една от най-важните повели на нашата религия е заповедта да прощаваме на нашите ближни. Един от най-тъжните факти в нашата история е абсолютната неспособност на повечето християни и на повечето християнски държави да изпълнят тази заповед.

Независимо че на думи ние всекидневно признаваме важността на прошката и казваме: ‘Боже, прости ни прегрешенията, както и ние прощаваме на нашите длъжници’, в действителност, ние твърде рядко прощаваме истински.

И все пак, прошката е жизнено важна, не само защото тя е главната заповед на нашия Господ, но и защото тя има огромно значение за нашето духовно щастие и за постигането на траен душевен покой.  

Докато не простим истински на нашите врагове, ние ще носим в сърцата си горчивината, която може да отрови целия ни живот.” (DE KLERK 1997, Ковънтри).

 

4♦ В своята реч “Духовните и морални основи на глобализиращия се свят”, произнесена на конференцията “Форум 2000” (Прага, 17 октомври 2000) Фредерик де Клерк казва:

“Трябва да признаем, че нашият глобализиращ се свят е управляван от Материализма. Материализмът има само един ‘бог’ и изгодата е неговият пророк. Все повече хора смятат, че да успееш в този живот всъщност означава да забогатееш и да натрупаш различни материални придобивки, а не да станеш честен и добър човек.

…Глобализацията ни изправя пред едно голямо предизвикателство – предизвикателството да съхраним нашите духовни ценности в този все по-материалистичен и безличен свят.

Ние знаем, че днешният свят е завладян от безбожието. Много от моралните и религиозните ценности, върху които бяха изградени нашите семейства и нашето общество, днес са разклатени из основи и дори са на прага на унищожението. По целия Западен свят църквите вече са празни и обществото ни навлиза в т.нар. след-християнска епоха.

В Европа огромен процент от младите хора вече не уважават брака като институция. По целия свят традиционното семейство е заплашено от разпад. Появата на контрацептивите през 60-те години на ХХ-ти век, безразборният секс извън брака, толерирането на хомосексуалността – всичко това тотално промени нашето отношение към сексуалността и предизвика революция в общественото съзнание. В резултат на тази революция днес нашите деца са безспирно атакувани от милиони гнусотии и богохулства, излъчвани по всички телевизии и медии. Всички хора от предишните поколения, дори и моряците, биха потънали в земята от срам, ако можеха да видят тези мерзости.” (DE KLERK 2000). 

♦♦♦♦♦

 

 

 

НЕЛСЪН МАНДЕЛА

Президентът на Южноафриканската република Нелсън Мандела (род. 1918) получава Нобеловата награда за 1993 “за своята борба срещу расисткия режим в ЮАР”. През 1942 Мандела завършва право в университета в Йоханесбург. От 1942 той е член на Африканския национален конгрес (АНК) – главната антирасистка политическа организация в ЮАР. През 1944 Мандела става основател на Младежката лига на АНК; през 1950 той е вече президент на лигата. През 50-те и 60-те години на ХХ-ти век той е водач на организираната съпротива срещу расисткото правителство на ЮАР. През тези две десетилетия Мандела многократно е бил арестуван и дълго време е бил в затвора. През 1964 той получава доживотна присъда и впоследствие става най-известният политически затворник в света. Мандела е освободен от затвора едва през 1990. От 1991 до 1997 той е президент на АНК. На 10 май 1994 Мандела става първият демократично избран президент на ЮАР. Най-значимите му произведения са: “Няма лесен път към свободата” (1965), “Готов съм за смъртта” (1979) и автобиографичната му книга “Дългият път към свободата” (1994). Той получава почетни докторати от над 50 международни университета. Понастоящем Нелсън Мандела живее със семейството си в Южноафриканската република.

♦♦♦

 

1♦ В своята Великденска реч в Мория, ЮАР (3 април 1994) Нелсън Мандела казва:

“Днес ние прекланяме главите си в молитва и благодарим на Всемогъщия Бог за щедрите дарове, които Той ни е дал. Ние издигаме нашите гласове, изпълнени със свята радост, за да отпразнуваме победата на възкръсналия Христос над зловещите сили на смъртта.

Великден е празник на радостта, празник на надеждата. Великден е знак за възраждането на живота и за триумфа на светлината на Истината над мрака на Лъжата.

Великден е празник и на човешката солидарност, защото тогава се изпълнява Евангелската Вест.

Евангелската Вест ни бе донесена от нашия възкръснал Спасител, който избра не само една раса, не само една държава, не само един език, не само едно племе, а избра цялото човечество! 

Всеки Великден е знак за възраждането на нашата вяра. Той е знак за победата на нашия Спасител над мъките на кръста и над смъртта. Приемайки облика на обикновен смъртен човек, Христос дойде при нас и чрез своето страдание на кръста Той достигна до безсмъртието. Иисус – нашият Месия – беше роден като изгнаник и беше екзекутиран като престъпник.

Животът на нашия Месия свидетелства за истината, че не е срамно да бъдеш беден. Трябва да се срамуват онези, които правят бедни другите.

Животът на нашия Месия свидетелства за истината, че не е срамно да бъдеш преследван. Трябва да се срамуват онези, които преследват другите.

Животът на нашия Месия възхвалява истината, че не е срамно да бъдеш поробен. Трябва да се срамуват онези, които поробват другите.

Животът на нашия Месия свидетелства за истината, че не е срамно да бъдеш измъчван. Трябва да се срамуват онези, които измъчват и ограбват другите.” (MANDELA 1994).

 

2♦ В една друга Великденска реч (20 април 1992) Нелсън Мандела казва:

“Нека мирът да бъде с вас!

На този Великден ние се присъединяваме към вас в знак на солидарност и с желание за молитва. Ние сме дошли като всички други поклонници, за да се присъединим към вас, да обновим себе си и да се посветим отново.

Великден – денят, който е тясно свързан с празника Пасха, бележи възкресението на нашия Спасител.

Този велик празник на радостта е знак за победата на живота над смъртта и на надеждата над отчаянието.

Ние се молим с вас за благодатта на мира! Ние се молим с вас за благодатта на любовта и свободата!” (NELSON MANDELA, “In His Own Words”, New York, Little Brown and Company,  2003, 332; виж също MANDELA 1992).

 

3♦ “Ние ще се провикнем от планинските върхове и ще възвестим истината, че всички хора – независимо дали са бели, черни или жълти, богати или бедни, мъдри или глупави – са сътворени по образ и подобие на Бога и са Негови деца!

Онези, които се осмеляват да изхвърлят от човешкото семейство хора с по-тъмен цвят на кожата,

онези, които със своята религиозна нетолерантност се осмеляват да отнемат Божията благодат от хора, които изповядват друга религиозна вяра,

онези, които се опитват насила да изолират своите ближни от Божията щедрост,

онези, които прогонват от олтара на Бога хора, които Той е решил да сътвори различни и уникални,

всички те извършват един грозен грях – грехът, в чиято сърцевина се крие расистката омраза.” (MANDELA 2003, 333).   

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

44. МАРТИН ЛУТЪР КИНГ, Нобелов лауреат за мир

Мартин Лутър Кинг (1929-1968) печели Нобеловата награда за 1964 “за своята борба срещу расизма и расовата дискриминация в САЩ”. Той учи социология в Морхауз Колидж в Атланта, Джорджия. През 1955 той защитава докторат по Систематична теология в Бостънския университет. Впоследствие Мартин Лутър Кинг става един от най-влиятелните лидери на Движението за граждански права в САЩ. Той е бил арестуван над 30 пъти, заради своята радикална, но ненасилствена борба срещу расовата дискриминация. Кинг получава почетни докторати от над 20 международни университета. На 4 април 1968 той организира протестен митинг в Мемфис (Тенеси), където е убит от снайперист.

♦♦♦

 

1♦ В своята последна реч, часове преди да бъде убит, Мартин Лутър Кинг казва:

“Аз не знам какво ще се случи оттук нататък. Очакват ни трудни дни. Не се плаша за себе си, защото аз вече бях на върха на планината. Като всеки човек и аз бих искал да имам дълъг живот; дълголетието е хубаво нещо, но сега не ме е грижа за това. Аз просто искам да върша Божията воля. А Бог ми позволи да се изкача на планината и оттам аз погледнах към Обещаната Земя. Аз може да не съм с вас, когато навлизате в тази земя, но искам да знаете, че всички ние като народ ще успеем да я покорим. Затова аз съм щастлив и не се страхувам от нищо. Никакви заплахи не могат да ме разколебаят. Моите очи вече виждат славата на идващия Господ.” (MARTIN LUTHER KING, “The Words of Martin Luther King, Jr.”, New York, Newmarket Press, 1983, 94).

 

2♦ В своята Нобелова реч (11 декември 1964, Осло) Кинг казва:

“Дълбоко врязано във фибрите на нашата религиозна традиция е убеждението, че хората са създадени по образ и подобие на Бога, и че техните души имат безкрайна метафизична ценност и ненакърнимо достойнство. Ако почувстваме дълбочината на това морално убеждение, ние вече никога няма да можем да се примирим с факта, че в този свят все още има страдащи и гладуващи хора.” (КИНГ, цитиран в “Peace!”, Marek Thee - editor, UNESCO Publishing, 1995, 374).

 

3♦ В своята Вашингтонска реч (17 май 1957) Кинг казва:

“Ние трябва да посрещаме омразата с любов. Трябва да се изправяме срещу физическата сила с нашата духовна сила. Има един глас, който ехти от дълбините на времето, казвайки: ‘Обичайте враговете си, благославяйте онези, които ви проклинат и се молете за онези, които ви мразят’. Тогава и само тогава, вие ще можете да постъпите в училището на вечния живот. Същият този глас отеква с космическа сила: ‘Всички, които са хванали меч, от меч ще загинат’. А човешката история е изпълнена с избелелите кости на нации, които са пренебрегвали това предупреждение.

Ето защо ние трябва да се обърнем към принципа на любовта и ненасилието.

Тук аз не говоря за сантименталната и повърхностна любов, не говоря за ‘ерос’, която е някакъв вид естетическа и романтична любов. Аз дори нямам предвид ‘филия’, която е някакъв вид личностна привързаност между близки приятели.

Тук аз говоря за ‘агапе’. Говоря за всеопрощаващата любов на Бога, която е в сърцата на всички хора. Говоря за онази любов, която ни помага да не мразим човека, който е извършил някакво престъпление, и същевременно ни кара да мразим самото престъпление, което този човек е извършил.” (KING 1957a).

 

4♦ В същата Вашингтонска реч (17 май 1957) Кинг казва:

“Всеки от нас трябва да запази вярата си в бъдещето. Нека да не се отчайваме и да осъзнаем, че в нашата борба за справедливост и свобода ние получаваме помощ, която е с вселенски мащаби. Такава е вечната вяра на юдео-християнската традиция, според която Бог не е някакъв Аристотелов неподвижен Първодвигател, който стои отвъд и просто съзерцава себе си. Той не е просто един самонаблюдаващ се Бог, а е вечно любящ Творец, който непрестанно работи в човешката история за установяването на Божието царство.

А онези от нас, които призовават името на Иисус Христос, ще открият нещо уникално в нашата християнска вяра. Те ще открият повелята: ‘Никога не се отчайвайте, никога не се предавайте, никога не допускайте, че каузата на справедливостта и благочестието е обречена’.” (KING 1957a).

 

5♦ “Аз все още вярвам, че един ден човечеството ще се поклони пред олтара на Бога, че то ще триумфира над войните и кръвопролитията, и че добрата воля ще управлява света.” (KING 1983, 91). 

 

6♦ “Аз реших да обичам. Ако вие търсите най-висшето благо, можете да го намерите единствено чрез любовта. А най-хубавото е, че ние не можем да сторим никакво зло, когато сме мотивирани от любовта. Апостол Йоан е бил прав, като е казал, че ‘Бог е любов’. Човекът, който мрази, не познава Бога, а човекът, който обича, притежава ключа, който отключва портите към смисъла на цялото ни съществуване.” (KING 1967).

♦♦♦♦♦♦♦  

 

 

 

 

 

45. ДЕЗМЪНД ТУТУ, Нобелов лауреат за мир

Професорът по теология Дезмънд Туту (род. 1931) получава Нобеловата награда за 1984 “за своята борба срещу расовата дискриминация в ЮАР”. През 1954 Дезмънд Туту завършва университета в Йоханесбург. През 1961 той е ръкоположен за англикански свещеник, a от 1962 до 1966 учи теология в Кингс Колидж в Лондон. През 1978 Дезмънд Туту е избран за генерален секретар на Южноафриканския съвет на църквите. През 1986 той става архиепископ. Понастоящем той живее в Кейптаун (ЮАР) и е професор по теология в университетите в Кембридж (Масачусетс) и Атланта (Джорджия). 

♦♦♦

 

1♦ В своята Нобелова лекция (11 декември 1984, “Les Prix Nobel 1984”) Дезмънд Туту казва:

“Кога най-после ще разберем, че всяко човешко същество е безкрайно ценно, защото е сътворено по образ и подобие на Бога? Кога най-после ще разберем, че е богохулство да се отнасяме с презрение към нашите ближни? Всички ние трябва да осъзнаем, че когато унижаваме другите, самите ние сме всъщност унизените.

Бог ни призовава да бъдем Негови помощници, за да можем да разширяваме Неговото Царство, изпълнено с мир, справедливост, доброта, състрадание, обич, споделяне, смях, радост и помирение, така че всички царства на този свят да се слеят в едно единствено царство – Царството на нашия Бог и на Неговия Син Христос, Който ще господства навеки. Амин.” (TUTU 1985, 246). 

 

2♦ На въпроса “Ако има Бог, защо в нашия свят има толкова много злини, омраза и страдание?” Дезмънд Туту отговаря:

“Трябва да осъзнаем, че ние сме абсолютно свободни, именно защото Бог не се намесва в нашия свят. Бог ни е дал един невероятен дар – способността да правим свободен избор. 

Бог се държи с нас така, както биха се държали нашите родители. Твърде често родителите виждат, че тяхното любимо дете ще направи някакъв погрешен избор. В такива случаи добрият родител се примирява и позволява на детето си да осъществи свободно своя избор, защото само така детето ще придобие личен опит и зрялост.  

Не е вярно, че Бог бездейства. Напротив, Бог твърде много ни уважава и затова ни казва: ‘Ако вие искате да бъдете личности, а не роботи, тогава ще трябва да приемете своята свобода и да взимате отговорни решения. Доказателство за това, че вашата свобода е абсолютна, е фактът, че аз ви позволявам дори да отхвърлите Мен и да изберете злото’.

Ние трябва да поемем последствията от нашите свободни избори. Бог все още не ни е изоставил. Чрез смъртта на Иисус Христос Бог доказа, че обича всички нас и че няма да ни изостави.” (TUTU 1995).

 

3♦ “Богът, на Когото служа, е един странен Бог. Той е всемогъщ и всесилен, но същевременно е и ограничен. Това е един невероятен парадокс: от една страна, Той е Бог на справедливостта и жадува за справедливост в нашия свят, но от друга страна, Той дълбоко уважава нашата свобода и поради това Той не иска да се намесва в нашия свят – не иска да хвърля светкавици и мълнии, за да убие всички земни тирани. Бог не иска да налага насила Своята воля; Той очаква самите ние да изразим нашата воля. 

Бог има една мечта. Бог мечтае за един по-различен свят, в който всички хора ще се обичат искрено, както членовете на едно сплотено семейство. Бог ни пита: ‘Ще ми помогнете ли да осъществя моята мечта? Аз копнея за един свят, в който има много повече любов и състрадание, в който хората са по-важни от вещите. Ще ми помогнете ли да реализирам тази мечта? Аз не мога да разчитам на никой друг, освен на вас’.” (TUTU 1998).

 

4♦ “Богът, на Когото служа, се разкри пред хората чрез Иисус Христос. Иисус е прозорецът към характера на Бога. Той е един жизнеутвърждаващ Бог, Който се противопоставя на всичко, което подкопава добродетелта.” (TUTU 1995).

 

5♦ На 11 септември 2002, в своята проповед във Вашингтонската катедрала Дезмънд Туту казва:

“Скъпи приятели, в много отношения всички ние сме твърде уязвими и крехки. Уязвимостта е същностна характеристика на всяко сътворено същество. Единствено Бог е абсолютно неуязвим.

Библията съдържа величествени описания за това как Бог удържа водите на бездната, които се опитват да залеят всичко, и как Бог удържа пустинята, която се опитва да погълне плодородната земя. Ние с вас продължаваме да съществуваме, само защото Бог удържа силите на злото.

Според Библията ние хората сме нещо твърде ценно и крехко, което Бог държи и пази в Своите длани. Ние продължаваме да съществуваме, само защото Бог непрестанно вдъхва Своя Дух във всички нас и така поддържа нашето човешко битие. В противен случай, ние бихме се разпаднали в забравата на небитието, от което Божият глас някога ни е изтръгнал.” (TUTU 2002). 

 

6♦ “Силите на мрака и разрушението извършиха най-голямото зло; те погубиха самия Господар на живота – Иисус. Но тази смърт не беше край, а начало. Тя сложи началото на един славен живот – на възкресения живот. Тя беше смърт на самата смърт, защото Иисус Христос ще живее навеки.” (DESMOND TUTU, “The Rainbow People of God”, New York, Image Books, 1996, 18).

 

7♦ Любимата молитва на Дезмънд Туту е молитвата на Свети Франциск:

“Господи, помогни ми да разнасям Твоя мир –

и където има омраза, да мога да нося любов,

и където има обида, да мога да нося духа на опрощението,

и където има раздори, да мога да нося спокойствие,

и където има заблуди, да мога да нося истината,

и където има съмнения, да мога да нося вяра,

и където има отчаяние, да мога да нося надежда,

и където има мрак, да мога да нося светлина,

и където има тъга, да мога да нося радост.

Господи, помогни ми

да утешавам, вместо да очаквам утеха,

да разбирам, вместо да очаквам разбиране,

да обичам, вместо да очаквам обич.

Защото

само когато забравяме за себе си, ние намираме себе си,

само когато прощаваме, ние сме простени,

и само когато умираме, ние се раждаме за Вечния живот. Амин.” 

(DESMOND TUTU, “The Rainbow People of God”, New York, Image Books, 1996, 13).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

46. ДАГ ХАМАРШЕЛД, Нобелов лауреат за мир

Генералният секретар на ООН, шведският държавник и икономист Даг Хамаршелд (1905-1961) е удостоен посмъртно с Нобеловата награда за 1961 “за своя принос към борбата за мир в света и особено в Близкия Изток и Африка”. Хамаршелд учи икономика и право в университета в Упсала. Той защитава докторат по икономика в университета в Стокхолм през 1934. От 1941 до 1948 той е председател на борда на Шведската национална банка. Хамаршелд е избран за генерален секретар на ООН през 1953 и е преизбран през 1957. Като генерален секретар той лично оглавява много дипломатически мисии в различни горещи точки на света – Пекин (1954), Египет (1956), Ливан и Йордания (1958), Конго (1961). Хамаршелд умира на 18 септември 1961 в Конго при самолетна катастрофа, предизвикана от терористичен акт.

♦♦♦

 

1♦ “От моите предци – учени и свещеници – аз наследих вярата, че всички хора са равни, че са деца на Бога и че ние трябва да ги посрещаме и да се отнасяме към тях като към господари в Бога – точно както ни учат Евангелията.

Сега аз поддържам и изповядвам безрезервно същата тази вяра, която някога ми беше предадена от моите предци.” (DAG HAMMARSKJÖLD, “Servant of Peace”, New York, Harper & Row, 1962, 23).

 

2♦ Една молитва на Хамаршелд, публикувана в “Markings”:

“Дай ми чисто сърце, за да мога да виждам Тебе,

смирено сърце, за да мога да чувам Тебе,

сърце, изпълнено с любов, за да мога да служа на Тебе,

сърце, изпълнено с вяра, за да мога да живея в Тебе.” 

(DAG HAMMARSKJÖLD, “Markings”, New York, Alfred A. Knopf, 1964, 100).

“Markings” (“Жалони”) е заглавието на дневника на Хамаршелд, който е публикуван посмъртно през 1964. Хамаршелд нарича този дневник “една бяла книга, съдържаща моите разговори със себе си и с Бога”. 

 

3♦ “Прошката е едно чудо, чрез което счупеното може отново да стане цяло, омърсеното може отново да стане чисто; прошката е сякаш осъществяване на една детска мечта. На нас ни е нужна прошка, но и ние трябва да прощаваме на другите. В присъствието на Бога нищо не може да застане между Него и нас; ние сме простени.” (HAMMARSKJÖLD, “Markings”, New York, Knopf, 1964, 124).

 

4♦ “Докосването до любовта на Бога е най-дълбокото чувство на радост и пълнота, което едно човешко същество може да изпита; нищо не може да се сравни с него. Всички други докосвания до любовта, колкото и красиви да са те, са като сенки и спомени за истинската реалност.” (HAMMARSKJÖLD, “Markings”, 1964).

 

5♦ “Радвай се, ако Бог е използвал твоя човешки труд за Своите Божествени цели. Радвай се, ако усещаш, че това, което ти си направил, е било полезно, но помни, че ти си само един инструмент, чрез който Бог прибавя едно малко зрънце към Вселената, която Самият Той е сътворил.” (HAMMARSKJÖLD, “Markings”, 1964, 143).

 

6♦ “Моли се на Бога твоята самота да те подтикне да откриеш нещо, за което си струва да живееш и дори си струва да умреш!” (HAMMARSKJÖLD, “Markings”, 1964, 72).

 

7♦ “Твоите низши животински желания не се превръщат в молитва, само защото ти молиш Бог да ги изпълни.” (HAMMARSKJÖLD, “Markings”, 1964, 11).

 

8♦ “Нашите вярвания относно проблема за смъртта определят нашите отговори на всички въпроси, които животът ни поставя.” (HAMMARSKJÖLD, “Markings”, 1964, 160).

♦♦♦♦♦♦♦    

 

 

 

 

 

47. КИМ ДЕ-ДЖУНГ, Нобелов лауреат за мир

Президентът на Южна Корея Ким Де-джунг (род. 1925) получава Нобеловата награда за 2000 г. “за своята борба за демокрация и човешки права в Южна Корея и Източна Азия”. Той е избран за депутат от Демократичната партия през 1961 и 1967. През 70-те години на ХХ-ти век Ким Де-джунг става всепризнат лидер в борбата срещу военната диктатура в Южна Корея. Неговите политически врагове многократно правят опити за покушение срещу живота му. Дълги години той лежи в затвора, а през 1980 е осъден на смърт. Благодарение на международните протести от всички демократични държави през 1982 Ким Де-джунг е освободен от затвора и е екстрадиран в САЩ. До 1984 той работи в Центъра по международни отношения в Харвардския университет, а през 1985 се завръща в родината си. През 1997 Ким Де-джунг е избран за Президент на Южна Корея. Понастоящем той живее в родната си страна и се е отдал на благотворителна и хуманитарна дейност.

♦♦♦

 

1♦ В края на своята Нобелова лекция (Осло, 10 декември 2000; “Les Prix Nobel 2000”) Ким Де-джунг казва:

“Позволете ми да кажа няколко думи за себе си. Пет пъти аз бях на прага на смъртта благодарение на волята на различни диктатори; шест години бях в затвора и четиридесет години бях в изгнание или под домашен арест – под постоянен надзор. Нямаше да мога да устоя на тези трудности без подкрепата на моя народ и на хилядите демократично мислещи хора по целия свят. Аз черпих сили и от дълбоката си религиозна вяра.

Аз живях и продължавам да живея с вярата, че Бог е винаги с мен. Знам това от опит. През август 1973, докато бях в изгнание в Япония, аз бях отвлечен от агентите на тогавашното южно-корейско военно правителство. Новината за това отвличане обиколи целия свят. Агентите ме отведоха на техния кораб, закотвен на пристанището, и там аз бях техен пленник със завързани очи и ръце. И точно в мига, в който те щяха да ме изхвърлят зад борда, Иисус Христос се появи пред мен в цялото си величие. Аз виках към Него и Го умолявах да ме спаси. В същия този момент един самолет долетя отнякъде и аз бях спасен от сигурна смърт.” (KIM DAE-JUNG 2000).

 

2♦ След като е осъден на смърт от военната диктатура през 1980 г., затворникът Ким Де-джунг пише на своя син:

“Само истински великодушните и силни личности са способни да прощават и да обичат. Нека тогава да бъдем твърди и да се молим на Бог да ни дава сили да обичаме нашите врагове и да им прощаваме. И по този начин, нека ние да станем прощаващите победители.” (KIM DAE-JUNG, “Prison Writings”, Berkeley, University of California Press, 1987, 6).

 

3♦ В своята реч при приемането на Филаделфийския медал за свобода (4 юли 1999) Ким Де-джунг казва:

“Аз цял живот пътувам към свободата. По време на това пътуване имаше различни сили, които ме поддържаха. Първата сред тях е Христос, в Когото винаги съм вярвал. Той пожертва своя живот на Светия кръст, за да спаси угнетените израелтяни. Той ни учи как да бъдем свободни по дух. Иисус ни учи, че ако искаме да бъдем Негови ученици, ние трябва да Го следваме и да носим своя кръст. Именно кръстът беше моето изпитание по пътя към свободата.” (KIM DAE-JUNG 1999).

 

4♦ В едно писмо до своя син, писано в затвора през 1980 г., Ким Де-джунг казва:

“Когато говорим за любовта на Бога, ние трябва да помним, че първо Той ни обикна, като сътвори света и го остави на нашите грижи. Впоследствие Бог изпрати при нас своя единороден Син, за да разпространи Евангелието, и в крайна сметка Бог отвори пред нас пътя към спасението от греховете ни чрез саможертвата на Иисус – невинният Божи Син. Чрез възкресението на Иисус, Бог ни даде надеждата за вечен живот. Бог е с теб във всеки един миг. Той те обича и всичко тъмно и светло в твоя живот Той превръща в Добро, когато ти наистина вярваш в Него и Му се подчиняваш.” (KIM DAE-JUNG, “Prison Writings”, Berkeley, University of California Press, 1987).

 

5♦ “Нашето бъдеще принадлежи на свободата. Когато защитаваме свободата, ние всъщност защитаваме Бога, който е вложил любовта към свободата във всички нас. Когато подкрепяме свободата, ние укрепваме нашето собствено достойнство.” (KIM DAE-JUNG 1999).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

48. АДОЛФО ПЕРЕС ЕСКИВЕЛ, Нобелов лауреат за мир

Аржентинският професор по архитектура Адолфо Перес Ескивел (род. 1931) е удостоен с Нобеловата награда за 1980 “за своята борба срещу военната диктатура в Аржентина и за своя принос към борбата за човешки права и демокрация в Латинска Америка”. През 60-те години на ХХ-ти век Перес Ескивел става един от лидерите на Християнското движение за граждански права в Латинска Америка. През 1971 той основава организацията “Служение за мир и справедливост” – обединение на различни католически съюзи в помощ на бедните и репресираните. През 1974 той изоставя своята работа като професор по архитектура и се отдава изцяло на борбата за човешки права. Заради политическата си дейност Перес Ескивел много пъти е арестуван и е подлаган на мъчения в аржентинските затвори. След като получава Нобеловата награда, той дарява сумата от наградата на църкви и агенции за подпомагане на бедните. Понастоящем Адолфо Перес Ескивел живее в Буенос Айрес и все още е начело на организацията “Служение за мир и справедливост”. 

♦♦♦

 

1♦ В своята Нобелова реч (10 декември 1980, Осло) проф. Перес Ескивел казва:

“Убеден съм, че християнската сила на ненасилието ни изправя пред един избор, който разкрива пред нас нови и необозрими перспективи. Този избор възвеличава най-значимата християнска ценност – достойнството на всяко човешко същество – святото, трансцендентално и ненакърнимо достойнство, което принадлежи на всеки човек. Защото всеки човек е дете на Бога и брат на Христос, а поради това и наш собствен брат.” (PÉREZ ESQUIVEL 1981, Nobel Prize Acceptance Speech).

 

2♦ На въпроса на “Denver Catholic Register” (2001): “През 1977 Вие се озовахте в затвора заради Вашата борба срещу военната диктатура в Аржентина. Какво Ви даваше сила да понесете мъченията, на които бяхте подложен там?”, Перес Ескивел отговаря:

“За мен жизнено важна беше молитвата. Тогава аз започнах да разбирам своята вяра посредством болката и страданията, които преживях. Обикновено нашето разбиране за вярата е доста абстрактно и нереално, но тогава аз започнах наистина да разбирам своята вяра и да я преживявам реално, именно защото изпитвах страдания и болка, защото бях на ръба. За мен това беше един мъчителен процес.  

Тогава ме терзаеха болезнени въпроси, защото хората, които ме измъчваха, също наричаха себе си християни и всички техни престъпления бяха извършени в името на така наречената ‘Западна християнска цивилизация’.

За мен беше изключително трудно и ми беше нужно много време, за да мога да разбера думите на Христос, които Той произнася на кръста: ‘Отче, прости им, защото те не знаят какво правят’. Беше ми нужно много време и много размишления, за да мога да разбера смисъла на тези Христови думи, а именно, че мъчителите не осъзнават, че човекът, когото измъчват, е всъщност техен собствен брат.” (ПЕРЕС ЕСКИВЕЛ, цитиран в Bledsoe 2001).

 

3♦ “Свободата е една уникална и неприкосновена възможност, която е предоставена на всички хора. Чрез свободата ние можем да изградим една човешка общност, която насърчава хората да общуват пълноценно със света, със своите братя и сестри, и с Бога.” (PÉREZ ESQUIVEL 1981, Nobel Lecture).

 

4♦ “Изключително важни за мен са спокойствието и вътрешният мир, които молитвата ми дава, за да мога да се вслушвам в безмълвието на Бога, който ни говори в нашия личен живот и в нашата история, и ни разказва за силата на любовта.

Вярата ни в Христос и в човечеството задължава всички нас да вложим скромните си усилия в изграждането на един по-справедлив и по-хуманен свят. Аз вярвам, че един такъв свят е възможен.” (PÉREZ ESQUIVEL 1981, Nobel Prize Acceptance Speech).

 

5♦ Перес Ескивел завършва своята Нобелова реч (10 декември 1980, Осло) с думите:

“Призовавайки силата на Иисус Христос, Нашият Господ, аз бих искал да споделя с вас, с моя народ и с целия свят това, което Христос ни учеше в Своята прочута проповед на планината:

Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.

Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

Блажени милостивите, защото на тях ще се покаже милост.

Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове.

Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мен.

Радвайте се и се веселете, защото е голяма наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.

Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. [Евангелие от Матей 5: 3-14].” (PÉREZ ESQUIVEL 1981, Nobel Prize Acceptance Speech).

♦♦♦♦♦♦♦    

 

 

 

 

 

49. НАТАН СЬОДЕРБЛУМ, Нобелов лауреат за мир   

Шведският професор по теология Натан Сьодерблум (1866-1931) получава Нобеловата награда за 1930 “за своя принос към световния мир и религиозната толерантност между народите”. През 1892 Сьодерблум завършва университета в Упсала, където учи теология и история на религията. От 1894 до 1901 Сьодерблум служи като свещеник в Шведската лутеранска църква в Париж. През 1901 той защитава докторат по теология в Парижкия университет (Сорбоната). От 1901 до 1914 той е професор по теология и история на религията в университетите в Упсала и Лайпциг. От 1914 до 1931 Сьодерблум е архиепископ на Упсала и е начело на Шведската църква. По време на Първата световна война той организира хуманитарни операции за подпомагане на военнопленниците и бежанците в много държави.

♦♦♦

 

1♦ “Господи, моля Те

бъди пред нас, за да ни водиш,

бъди зад нас, за да ни вдъхваш смелост,

бъди под нас, за да ни възвисяваш,

бъди над нас, за да ни благославяш,

бъди около нас, за да ни пазиш,

бъди в нас, за да можем с душа и тяло

да Ти служим и да прославяме Твоето име.”

(СЬОДЕРБЛУМ, цитиран в Etchegaray 2000, 4).

 

2♦ “Претенцията на Християнството за уникалност и за абсолютна истинност се корени в уникалността на самото Библейско Откровение. Християнската религия наследява тази претенция от Юдаизма. Никъде в другите световни религии няма да открием подобна претенция, която е характерна за автентичното Християнство от самото му създаване. Всички други религии са не просто толерантни, те са еклектични и безпринципни, защото съдържат разнородни и противоречиви идеи. Срещу всички подобни идеи Християнството изправя Истината.” (СЬОДЕРБЛУМ, цитиран в Philip 1999).

 

3♦ “Ние трябва да се борим срещу църковните разколи, срещу влудяващите ни страхове, срещу Мамона – безпощадният бог на парите, срещу озлоблението и несправедливостта; ние трябва да се борим, за да възтържествува мира. Тази борба трябва да бъде насочена преди всичко срещу примитивния човек, живеещ вътре в нас. Нетърпеливите умове може би ще решат, че тази борба е безнадеждна, старомодна и обречена. Но ние трябва да приемем реалността такава, каквато е: мирът ще възтържествува в този свят, едва когато върховенството на Бога завладее сърцата на хората.” (СЬОДЕРБЛУМ, цитиран в Thee 1995, 245).

 

4♦ “Величието на Христос се състои не само в това, че Той създаде морални правила и доктрини, които не са зависими от конкретните условия на неговата културна епоха и които не могат да станат старомодни и излишни. Неговото истинско величие се състои в това, че Той ни даде Себе Си, Той ни даде Своята личност и повелята да бъдем състрадателни, повеля, която ще бъде вечно валидна и никога няма да бъде осуетена от късогледството на хората.” (СЬОДЕРБЛУМ, цитиран в Haberman 1972).

 

5♦ “Великата мисия на Християнската общност да бъде солта на земята и светлината на света трябва да бъде осъществена от Евангелската църква по един духовен начин, посредством нейните проповеди и нейния личен пример. Църквата е длъжна да бъде будната съвест на човечеството.” (СЬОДЕРБЛУМ, цитиран в Haberman 1972).

 

Основни произведения на Сьодерблум:

- Söderblom, Nathan. Christian Fellowship: The United Life and Work of Christendom. New York, Revell, 1923.

- Söderblom, Nathan. The Church and Peace. Oxford, Clarendon Press, 1929.

- Söderblom, Nathan. The Living God: Basal Forms of Personal Religion. The Gifford Lectures. London, Oxford University Press, 1933.

- Söderblom, Nathan. The Nature of Revelation. Edited by Edgar M. Carlson. Philadelphia, Fortress Press, 1966.

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

50. ДЖОН МОТ, Нобелов лауреат за мир

Джон Мот (1865-1955) е удостоен с Нобеловата награда за 1946 “за своята хуманитарна дейност по време на Първата и Втората световна война и за своя принос към международното мисионерско движение”. През 1888 Джон Мот завършва Корнелския университет в Ню Йорк, където учи история, политически науки и философия. От 1888 до 1915 Мот е председател на междуколежанския комитет на Младежката християнска асоциация в САЩ и Канада. От 1915 до 1928 той оглавява Студентското доброволно движение за християнски мисии по света. Той е основател на Студентските християнски движения в Индия, Китай, Япония, Австралия, Близкия изток и Европа. От 1926 до 1937 Мот е президент на Световната младежка християнска асоциация. По време на двете световни войни Мот създава финансови фондове за подпомагане на военнопленниците и бежанците в европейските държави. 

♦♦♦

 

1♦ “Библията ни учи, че хората могат да бъдат спасени единствено чрез Иисус Христос. Единствено Христос може да ни спаси от прокобата на греха и неизбежното наказание. Смъртта на Христос направи възможно нашето спасение.

В Библията са описани условията, при които ние можем да бъдем спасени. Бог е избрал да съобщи тези условия на човечеството посредством обикновени хора – християнските проповедници. Ние християните сме длъжни да проповядваме християнските истини на всяко човешко същество.

Следователно най-изгарящият въпрос за всеки християнин е: Ще позволим ли стотици милиони наши съвременници, които се нуждаят от Христос и от Неговата помощ, да си отидат от този свят, без да сме им дали възможност да опознаят Нашия Господ?” (ДЖОН МОТ, цитиран в “Classics of Christian Missions”, Francis DuBose – editor, Nashville, Tennessee, Broadman Press, 1979).

 

2♦ “Ако вярваме, че Новият Завет е Истината, ние сме длъжни да го разпространяваме сред всички хора. А ако не вярваме, че той е истинен, тогава нека да го захвърлим. Среден път няма. Следователно, или трябва да го проповядваме навсякъде, или трябва да го захвърлим; всичко останало е лицемерие.” (JOHN R. MOTT, “The Pastor and Modern Missions: A Plea for Leadership in World Evangelization”, New York, Student Volunteer Movement, 1904).

 

3♦ “Всички хора се нуждаят от Христос. Ние познаваме Христос и сме длъжни да запознаем всички хора с Него. Да осъзнаваме нашия дълг и да не го изпълняваме е грях. Ако упорстваме в нашия грях, ще погинем духовно. Нашият дълг е да проповядваме Християнството и ако не го изпълняваме, ние подпомагаме духовната смърт на човечеството.” (MOTT 1904).

 

4♦ “Главната цел на Християнската Църква и на всяка друга институция, посветила се на Царството Божие, е да увещава хората да отдадат живота си на Христос – нашият Господ и Спасител. Най-плодотворният път към постигането на тази цел е да убедим всеки отделен човек да приеме съзнателно Христос като свой Господ. Най-тежката отговорност, най-висшата привилегия и най-голямата радост за всеки християнин е да може да повлияе на хората да поискат да подражават и да служат на Христос.” (JOHN R. MOTT, “The Larger Evangelism”, New York, Abingdon-Cokesbury Press, 1944).

 

5♦ “Най-голямото нещастие в историята на Християнската Църква е фактът, че днес християните са се отдали на егоизма, на материалния разкош, на апатията и примитивните идеали. Ако Църквата не успее да насочи християните отново към висшите духовни ценности и идеали, тази парализираща деградация постепенно ще ни унищожи.” (MOTT 1904).

 

6♦ “Ние християните трябва да сме абсолютно искрени, когато проповядваме учението на Иисус Христос. Атеистите са изключително настървени да открият у нас лицемерна набожност. Ние трябва да говорим само за това, което знаем и за това, в което наистина вярваме. Думите имат сила, само когато отговарят на реалността.

Всички ние знаем простата истина, че за да извадим един човек, който потъва в плаващи пясъци, самите ние трябва да сме стъпили на твърда земя. Ако искаме да насочим някого към Христос, самите ние трябва да сме уверени, че Иисус е наш Спасител и че изкушенията, грехът и страхът вече нямат власт над нас.” (MOTT 1944).

 

Основни произведения на Джон Мот:

- Mott, John. Liberating the Lay Forces of Christianity. London, Student Christian Movement Press, 1932.

- Mott, John. The Present-Day Summons to the World Mission of Christianity. London, Student Christian Movement Press, 1932.

- Mott, John. Addresses and Papers of John R. Mott. 6 vols. New York, Association Press, 1946-1947.

♦♦♦♦♦♦♦