Make your own free website on Tripod.com

nobelisti.com

1.

nobelisti.com

 
 
 
ЧАСТ ПЪРВА. УЧЕНИ-НОБЕЛИСТИ (20 - 21 ВЕК)

 

15. АБДУС САЛАМ, Нобелов лауреат за физика

Абдус Салам (1926-1996) – пакистански и британски физик – e удостоен с Нобеловата награда за 1979 “за своя принос към успешното обединяване на електромагнитното взаимодействие и слабото ядрено взаимодействие между елементарните частици”. Това откритие е важна стъпка към дългоочакваната от всички физици Единна теория на полето, която ще обедини четирите основни взаимодействия във Вселената: електромагнитното, слабото ядрено, силното ядрено и гравитационното. Абдус Салам е професор по физика в университета в Кембридж и в Империъл Колидж към Лондонския университет; той е президент на Консултативния комитет за наука и техника към ООН.

♦♦♦

 

1 Абдус Салам завършва своята публична реч “Бедна нация” с думите: “Заплахи, големи като планини, връхлитат нашето общество. Опитвайте се да ги премахвате от живота си с търпение. Бог ще се смили над вас един ден. Не се обезсърчавайте, ако вашите усилия се окажат безплодни. Продължавайте работата си и Бог със сигурност ще благослови вашето усърдие.” (SALAM 1990).

 

2♦ В своите физически изследвания проф. Абдус Салам се занимава предимно с проблема за симетриите; в едно интервю за списанието “New Scientist” (August 26, 1976), той говори за този свой интерес:

“Такъв е начинът, по който ние разглеждаме Вселената, която Бог е сътворил с идеите за красота, симетрия, хармония, подреденост, и без хаос.

Ние се опитваме да разберем какво е мислил Бог; разбира се, в повечето случаи не успяваме, но понякога все пак изпитваме огромно удовлетворение, когато зърнем една малка частица от истината.” (SALAM 1976; виж също Lai and Kidwai 1989). 

 

3♦ В същото интервю Абдус Салам отбелязва: “Според мен всяко човешко същество се нуждае от религия и К.Г. Юнг много ясно аргументира тази истина. Това дълбоко религиозно чувство е един от най-мощните стимули за човечеството.” (SALAM 1976, New Scientist). 

 

4♦ В статията си “Наука и религия” Абдус Салам пише:

“Айнщайн е роден в Авраамовата вяра и според неговите собствени думи той е дълбоко религиозен човек.

Именно усещането за чудо довежда повечето учени до вярата в едно Върховно Същество – der Alte, the Old One, както Айнщайн с любов наричаше Бога – Върховният Разум, Богът на цялото Творение и на природните закони.” (САЛАМ, цитиран в Lai and Kidwai 1989, 285). 

 

5♦ “Науката е изключително ценна, защото тя ни дава едно фундаментално разбиране за света около нас, за неизменните природни закони и за плана на Бога. Тя е важна, заради материалните блага и силата, които научните открития могат да ни осигурят; тя е важна, заради своята универсалност.

Ние имаме дълг към световната наука, който сме длъжни да изпълним в името на нашето самоуважение. И както Бог е обещал, Той няма да остави усилията на онези, които се борят за истината, да отидат напразно.” (SALAM 1987). 

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

16. АНТЪНИ ХЮИШ, Нобелов лауреат за физика

Английският радиоастроном Антъни Хюиш (род. 1924) получава Нобеловата награда за 1974 “за своята решаваща роля при откриването на пулсарите”. Той е професор по радиоастрономия в Чърчил Колидж и в Кавендишката лаборатория на университета в Кембридж от 1971 до днес.

♦♦♦

 

1♦ На въпроса “Какво мислите за съществуването на Бога?” проф. Хюиш отговаря:

“Аз вярвам в Бога. Според мен е абсурдно да се предполага, че възникването на Вселената и нашето собствено съществуване са просто една космическа случайност. Абсурдно е да мислим, че животът е възникнал благодарение на случайни физични процеси в една природна среда, която също така по случайност е притежавала нужните характеристики.

Като християнин, аз започнах да осъзнавам каква е истинската същност на живота благодарение на моята вяра в Твореца, чиято природа ни бе разкрита от един човек, който се роди преди 2000 години.” (HEWISH 2002a).

 

2♦ На въпроса “Какво мислите за отношението между науката и религията?” проф. Хюиш дава следния отговор:

“Аз мисля, че и науката, и религията са необходими, за да разберем какво е нашето място във Вселената. По принцип, науката е тази, която ни казва как функционират нещата, въпреки че все още има много нерешени научни проблеми и предполагам, че винаги ще има такива. Но науката повдига и въпроси, на които тя никога не може да отговори: Защо след Големия Взрив, в края на краищата, са възникнали съзнателни същества, които се питат за смисъла на живота и за целта на Вселената? Ето тук е необходима религията.” (HEWISH 2002a).

 

3♦ На въпроса “Какво трябва да бъде мястото на религията в съвременния свят?”, А. Хюиш отговаря:

“Изключително важната роля на религията се състои в това да ни учи, че в живота има безброй ценни неща, а не само егоистичен материализъм.” (HEWISH 2002b).

 

4♦ На въпроса “Какво мислите за същността на Бога?”, А. Хюиш отговаря:

“Безспорно Бог е разумен Творец. Фактът, че целият земен свят е конструиран от електрони, протони и неутрони, както и фактът, че вакуумът е изпълнен с виртуални частици, изискват съществуването на една изумителна рационалност.” (HEWISH 2002b).

 

5♦ “Бог е едно понятие, от което имам нужда, за да хармонизирам целия мой жизнен опит. За мен Християнството е най-близо до формалния израз на всичко това. Ние се нуждаем от нещо по-висше, а не просто от научни закони. Дори и да разширим сферата на научните изследвания, ние пак няма да получим отговори на всички въпроси, които ни вълнуват.” (ХЮИШ, цитиран в “Candid Science IV: Conversations with Famous Physicists” by Istvan Hargittai, London, Imperial College Press, 2004, 637).

 

* Асистентката на проф. Хюиш – Джослин Бърнел е важна част от неговия екип, който през 1967 открива малките неутронни звезди, наречени “пулсари”. Джослин Бърнел е също дълбоко религиозна личност и понастоящем е професор по физика и член на Религиозната общност на квакерите.

♦♦♦♦♦♦♦

 

 
 
 
 
 

 

17. АРТЪР ШОЛОУ, Нобелов лауреат за физика

Американският физик Артър Шолоу (1921-1999) печели Нобеловата награда за 1981 “за своите заслуги към развитието на лазерната спектроскопия и за своя революционен принос към спектроскопичния анализ на взаимодействието между електромагнитната радиация и материята”. През 1958 Артър Шолоу и Чарлз Таунс разработват принципа на лазера (laserlight amplification by stimulated emission of radiation). От 1961 до 1999 Шолоу е професор по физика в Станфордския университет (Калифорния).

♦♦♦

 

1 Артър Шолоу описва отношението между религията и науката с думите:

“Вярата е фундамент на религията. Според мен, когато човек се изправи пред чудесата на живота и на Вселената, той трябва да си зададе въпроса ‘Защо?’, а не просто ‘Как?’. Единствените възможни отговори на този въпрос са религиозните отговори. За мен тези отговори идват от Протестантското Християнство, в което аз бях въведен още като дете и което устоя на изпитанията през целия ми живот.

Контекстът на религията е чудесна основа за правене на наука. И както се казва в Псалом 19-ти от Библията: ‘Небесата проповядват славата на Бога, а небесният свод възвестява делата на ръцете Му’. И така, според мен научната работа е един акт на Богослужение, защото тя разкрива в много по-голяма степен чудесата в Творението на Бога.” (ШОЛОУ, цитиран в Margenau and Varghese, 1997, 105-106; виж също Templeton 1994).

 

2 “Бог е необходим както във Вселената, така и в моя собствен живот.

Ние сме щастливи, че имаме Библията и особено Новия Завет, които ни казват толкова много за Бога чрез съвсем достъпни човешки понятия.” (ШОЛОУ, цитиран в Margenau and Varghese, 1997, 107).

 

3 “Това, че съществуват множество различни вероизповедания и религиозни групи, е според мен напълно обяснимо, защото аз мисля, че ако Бог е толкова чудесен, както ние вярваме, Той е също и толкова сложен; и именно поради това различните хора Го възприемат по различен начин.

Ние не можем да очакваме, че един селянин и един философ ще имат една и съща представа за Бога. Аз мисля, че Бог е достатъчно голям, за да удовлетвори всички възможни човешки представи за Своята Божествена същност.” (SCHAWLOW 1998, Chapter I, Part 5). 

 

4♦ “Според мен пътят, чрез който човек може да спаси своя живот, е да подражава на Христос. Отвъд това аз не знам нищо.” (ШОЛОУ, цитиран в Brian 1995, 242). 

 

5♦ “Аз мисля, че нашият свят е прекалено изящен, за да е възникнал просто по случайност; и вярвам, че ортодоксалното Християнство е един добър водач в живота.” (SCHAWLOW 1998, Chapter I, Part 2).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

18. ДЖОН ЕКЪЛС, Нобелов лауреат за медицина и физиология

Австралийският неврофизиолог Сър Джон Екълс (1903-1997) печели Нобеловата награда за 1963 за своите фундаментални изследвания на йонните механизми и химичните средства, чрез които импулсите се предвижват в мозъчните клетки. Екълс е професор по неврофизиология в университетите в Оксфорд, Канбера и Ню Йорк; той е президент на Австралийската академия на науките от 1957 до 1961.

♦♦♦

 

1♦ “Аз вярвам, че ние хората сме резултат от творчеството на Бога и се надявам, че този живот ще ме отведе в едно бъдещо съществуване, където моята душа ще има друг живот.

Аз мисля, че моята съзнателна душа ще премине отвъд.” (ЕКЪЛС, цитиран в The Human Brain by Gilling and Brightwell, London, Orbis Publishing, 1982, 180).

 

2♦ В статията си “Модерната биология и обръщането към вярата в Бога”, която Джон Екълс пише за антологията “Интелектуалците говорят за Бога” (1984), той казва:

“Ние се появяваме на този свят чрез един Божествен акт. Това Божествено водачество съпътства целия ни живот. При нашата смърт мозъкът ни умира, но Божественото водачество и любовта продължават. Всеки от нас е едно уникално съзнателно същество, едно Божествено творение. Това е религиозният възглед за света. Това е единственият възглед, който е в съгласие с всички налични факти.” (ECCLES 1984, 50).

 

3♦ “Аз съм убеден, че има една фундаментална мистерия в собственото ми съществуване; тя надхвърля простото биологично описание на моето тяло и моя мозък. Това мое убеждение, разбира се, е в хармония с религиозния възглед за душата, която е сътворена от Бога.” (ECCLES, цитиран в Brian 1995, 371).

 

4♦ “Аз съм убеден, че уникалността на човешката душа се дължи на това, че душата е сътворена по един свръхестествен, духовен начин. Всичко това може да се обясни и с богословски термини: всяка душа представлява едно ново Божествено творение, което се въплъщава в растящия плод в даден момент между зачатието и раждането.” (ECCLES 1991, 237).

 

5♦ “Аз вярвам, че съществува едно Божествено Провидение, което действа над и отвъд материалистичните процеси на биологичната еволюция.” (ECCLES 1979, 235).  

 

6♦ “Когато анализирам нашия свят по начина, по който аз го преживявам, се оказва, че най-силно от всичко усещам моето собствено съществуване като едно уникално съзнателно същество, което е сътворено от Бога.” (ECCLES, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 161). 

 

7♦ Екълс описва така наречения обещаващ материализъм (който всъщност е най-модерното проявление на материалистичната теория) по следния начин:

“Днес има една тенденция в науката, която е достойна за съжаление: много учени претендират, че науката е толкова мощна и всепроникваща, че в недалечно бъдеще тя ще може да обясни всички феномени в природата, включително и човека, и дори човешкото съзнание с всичките му проявления. В нашата последна книга (“Аз-ът и неговият мозък”, К. Попър и Дж. Екълс, 1977) Карл Попър нарече тази екстравагантна и неизпълнима претенция на учените обещаващ материализъм.

Поради високия авторитет на науката средно интелигентните неспециалисти твърде лесно приемат, че тази претенция е истинна. Това се случва и защото голям брой учени, които не са анализирали внимателно опасностите, произтичащи от тази фалшива и арогантна претенция, са склонни да я защитават безкритично.” (ECCLES 1979, стр. I). 

 

8♦ В книгата си “Как Аз-ът контролира своя мозък” (Berlin: Springer-Verlag, 1994), Екълс пише:

“Аз смятам, че обещаващият материализъм е една теория без научна основа. Колкото повече научни факти откриваме за мозъка, толкова по-ясно разграничаваме мозъчните процеси от душевните явления и толкова по-удивителни ни изглеждат душевните феномени. Обещаващият материализъм е просто едно суеверие, поддържано от догматичните материалисти.” (ECCLES 1994).

 

9♦ “Материалистичната теория не може да обясни уникалността на човешката душа; затова аз вярвам, че душата е сътворена по един свръхестествен, духовен начин.

Този извод има изключително важно богословско значение. Той затвърждава нашата вяра в съществуването на човешката душа и в свръхестествения произход на душата посредством едно Божествено творение.” (ECCLES 1994, 168).

 

10♦ Материалистите не вярват в съществуването на човешката душа, те смятат, че единствено човешкото тяло и мозъкът са реално съществуващи. Материалистите се опитват да сведат всички душевни явления до мозъчни процеси.

Джон Екълс е дуалист, той приема съществуването на две реалности – материална и духовна. Екълс защитава тезата, че човешката душа съществува също така реално, както и човешкото тяло. В книгата си “Еволюцията на мозъка: Сътворяването на Аз-а” (London: Routledge, 1991) Екълс пише:

“Аз смятам, че мистерията на човешката душевност е невероятно унизена от ‘обещаващия материализъм’, който се стреми да сведе всички душевни явления до мозъчни процеси. Тази вяра на материалистите трябва да бъде обявена за суеверие.

Ние трябва да осъзнаем, че човекът е духовно същество с душа, която съществува в един духовен свят, и същевременно е материално същество с тяло и мозък, които съществуват в един материален свят.” (ECCLES 1991, 241). 

Учителят на Екълс – Нобелистът за неврофизиология Сър Чарлз Шерингтън също е дуалист. Шерингтън смята, че човешката душа е една нематериална реалност, която е качествено различна от нашето материално тяло. Шерингтън вярва в съществуването на един всемогъщ Бог и е привърженик на така наречената Естествена религия. (Виж Charles Sherrington, Man on His Nature. The Gifford Lectures in Natural Theology, Cambridge University Press, 1975, 59 and 293).

Сред учените-нобелисти, които изследват връзката между мозъка и душата, има и много други дуалисти: Джордж Уолд, Макс Планк, Ервин Шрьодингер, Невил Мот, Брайън Джоузефсън, Сантяго Рамон-и-Кахал, Роджър Спери, Алберт Сент-Дьорди, Валтер Р. Хес, Анри Бергсон, Алексис Карел и др. 

Виж главите, посветени на Джордж Уолд и Невил Мот. (Виж също книгите: “Cosmos, Bios, Theos” от Margenau & Varghese, Open Court, 1997, и “The Self and Its Brain от Popper & Eccles, Springer International, 1977). 

 

11♦ “Науката и религията са изключително сходни по своята същност. Илюзията, че между тях съществува конфликт, е резултат от невежество.” (ECCLES 1984, 50).

 

12♦ В своето писмо до Ерика Ердман (19 декември 1990) Екълс пише: “Ти твърдиш, че най-неотложната цел в момента е да опазим нашата планета. Аз не съм съгласен с теб. Най-важната ни цел е да спасим човечеството от материалистическата деградация. Деградацията е навсякъде: в медиите, в консуматорското общество, в настървеното преследване на властта и парите, в разпадането на съвременното семейство и в упадъка на нашите ценности, за които някога мислихме, че се основават на любовта, истината и красотата.” (ECCLES 1990).

 

13♦ “Аз отхвърлям онези философски и политически системи, които проповядват, че хората са просто материални обекти, чиято единствена ценност е да бъдат брънки от огромната бюрократична машина на държавата, която по този начин се превръща в робска държава. Ужасните и цинични робства, описани в книгата на Джордж Оруел “1984”, поглъщат все по-големи територии от нашата планета.

Има ли все още време да изградим отново една философия и една религия, които ще могат да възродят вярата ни в онова велико духовно приключение – да изживеем своя живот свободно и достойно?” (ECCLES 1979, 237).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 
 
 
 
 
 

19. АЛЕКСИС КАРЕЛ, Нобелов лауреат за медицина и физиология

Френският хирург и физиолог Алексис Карел (1873-1944) получава Нобеловата награда за 1912 за своите революционни приноси в хирургията на кръвоносните съдове и в трансплантацията на тъкани и органи. Д-р Карел работи като хирург в Чикагския университет и в Рокфелеровия университет в Ню Йорк.

♦♦♦

 

1♦ В книгата си “Размишления за живота” (New York: Hawthorn Books, 1952) Алексис Карел пише:

“Иисус познава нашия свят. За разлика от Бога на Аристотел, Иисус не се отнася високомерно към нас. Ние можем да общуваме с Него и да очакваме Неговите отговори. Въпреки че Той е личност като нас, Той е Бог и трансцендира над всички творения.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 7). 

 

2♦ “Защо сме тук? Откъде сме дошли? Кои сме ние?

Абсурдно ли е да вярваме в безсмъртието на душата?

Само религията предлага съвършено решение на тези човешки въпроси. Християнството в най-висша степен дава ясни и точни отговори на търсенията на човешката душа.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 5).

 

3♦ “Потребността от Бога намира своя израз в молитвата. Молитвата е зов на отчаяние, молба за помощ, химн на любовта.

Молитвата ни дава сила да понасяме тревогите и страховете, да се надяваме, когато няма логично основание за надежда, да оставаме непоклатими в центъра на катаклизмите.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 7).

 

4♦ В книгата си “Размишления за живота” (1952) проф. Карел изразява своята вяра в християнския Бог и в християнското учение за любовта:

“Ние сме обичани от едно всемогъщо духовно Същество. Това Същество е достъпно за нашите молитви. Ние трябва да Го обичаме много повече, отколкото обичаме Неговите творения. И същевременно ние трябва да се отнасяме с любов към нашите ближни.

Една нова ера вече е започнала. Единственият цимент, който е достатъчно силен, за да свърже всички хора заедно, е вече открит.

Въпреки това, хората пренебрегнаха важността на този нов принцип в организацията на своя колективен живот. Те не успяха да разберат истината, че единствено любовта би могла да ги спаси от разцеплението, разрухата и хаоса. Хората не успяха да разберат, че нито едно научно откритие не е толкова важно, колкото закона на любовта на Иисус Христос. Защото именно това е законът за оцеляването на всички човешки общества.” (CARREL 1952, Chap. 3, Part 6).   

 

5♦ Християнството дава на хората най-съвършения морал; морал, който е много близък на човешката същност. Християнското учение ни представя един Бог, Който може да бъде обожаван, защото Той е достъпен за нас; един Бог, Когото трябва да обичаме.” (CARREL 1952, Chap. 9, Part 4).

 

6♦ “Разбира се, безсмислено е да говорим на малките деца за теология и за дълг, но ние трябва да последваме съвета на Кант и да им представим Бога като един невидим баща, който ги наблюдава и към когото те могат да отправят молитвите си. Истинският начин да почитаме Бога е да изпълняваме Неговата воля.” (CARREL 1952, Chap. 8, Part 3).  

 

7Думите на Иисус проникват дълбоко в реалността на живота. Те игнорират човешката философия, те разбиват всички условности, те са толкова изумителни, че дори днес ни изглеждат трудни за разбиране.

Именно затова хората, които се подчиняват на закона на джунглата, смятат, че Иисусовата заповед да обичаме ближните си като себе си е абсурдна.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 7).  

 

8 “Където и да сме, в който и да е момент на деня или нощта, Иисус е с нас. Ние можем да Го достигнем, просто като обърнем към Него нашата молитва и нашата любов. Съвсем очевиден е фактът, че дори в нашето общество, основано върху науката и технологиите, тази жажда за Бога е жива.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 7).

 

9♦ “Единственото правило в поведението на модерния човек е постигането на неговото собствено удоволствие. Всеки човек се е затворил в своя собствен егоизъм, както морският рак в своята раковина, и точно като рака, всеки се опитва да погълне своя ближен.” (CARREL 1952, Chap. 1, Part 1). 

 

10♦ “Суетна гордост е да вярваме, че сме способни да усъвършенстваме природата. Защото природата е дело на Бога.

За да властваме над природата, ние трябва да й се подчиним.” (CARREL 1952, Chap. 2, Part 6).

 

11♦ “Аз искам да мога да се подчинявам на Бога така, както димът се подчинява на вятъра.” (CARREL, цитиран в Newton 1989, 202).

 

12Нашата цивилизация наистина забрави, че беше родена от кръвта на Христос; тя забрави също и Бога.

Но въпреки това, тя все още разбира красотата на Евангелските разкази и Иисусовата проповед на планината. Тя все още може да бъде разчувствана от Иисусовите думи на състрадание и любов, които носят успокоение и радост на съкрушените, огорчените, болните и умиращите.” (CARREL 1952, Chap. 3, Part 6).

 

13♦ “Християнският морал е несравнимо по-силен от нерелигиозния морал. Човек би се подчинил на законите за рационално поведение доброволно и дори с радост, само ако знае, че тези закони са заповеди на един личностен Бог.

За нещастие, действията на повечето съвременни хора не са мотивирани от любов към ближните, от любов към Бога или към родината, защото единственото нещо, което нашите съвременници обичат, е себе си.” (CARREL 1952, Chap. 6, Part 2).

 

Виж също книгите на Карел:

- Prayer, New York, Morehouse-Gorham, 1948.

- The Voyage to Lourdes, New York, Harper, 1950.

- “Man, the Unknown”, New York, Harper, 1935.

♦♦♦♦♦♦♦ 

 

 

 

 

 

 

20. ДЖОУЗЕФ МЪРИ, Нобелов лауреат за медицина и физиология 

Американският хирург Джоузеф Мъри (род. 1919) е удостоен с Нобеловата награда за 1990 “за своите открития в областта на трансплантацията на органи и клетки при лечение на заболяванията на човека”. Мъри е професор по хирургия в Харвардския университет и главен пластичен хирург в няколко Бостънски болници. През 1954 той извършва първата успешна трансплантация на бъбрек при еднояйчни близнаци. С помощта на метода на Мъри днес само в САЩ се извършват над 35 000 бъбречни трансплантации годишно. Понастоящем Джоузеф Мъри живее със семейството си в Масачусетс.

♦♦♦

 

1 В едно интервю за “National Catholic Register” (декември 1996), проф. Джоузеф Мъри казва:

“Питате ме дали църквата е във враждебни отношения с науката. Израствайки като католик и като учен, аз не съм забелязал подобно нещо. Богооткровената истина и научната истина са еднакво валидни. Ако ние действително вярваме, че Божието Творение е добро, заниманията ни с наука не могат да разколебаят вярата ни. Колкото повече научаваме за Творението и за начина, по който то е възникнало, толкова повече прибавяме към славата на Бога. Лично аз никога не съм смятал, че съществува конфликт между науката и религията.” (МЪРИ, цитиран в Meyer 1996).

 

2 “Ние просто работим със средствата, които Бог ни е дал. Няма причина, поради която науката и религията да бъдат във враждебни отношения. И науката, и религията произхождат от един и същ извор – единственият извор на истината – Творецът.” (МЪРИ, цитиран в Meyer 1996).

 

3 В статията си Мъри – хирург с душа” (Harvard University Gazette, 4 October 2001) Джон Ленгър пише:

 “Заглавието на автобиографията на Джоузеф Мъри ‘Хирургия на душата’ (Boston Medical Library, 2001) отразява духовния подход на Мъри към медицината. Въпреки че в миналото Мъри се колебаеше да говори публично за своята религиозна вяра, от страх да не бъде причислен към групата на ТV-евангелистите, той е дълбоко религиозен човек. Мъри често казваше: ‘За мен работата е молитва и аз започвам да работя всяка сутрин, посвещавайки деня си на нашия Творец. Всеки ден за мен е една молитва и аз чувствам това много силно’.” (МЪРИ, цитиран в Lenger 2001).

 

4♦ “Аз мисля, че най-важното нещо е да осъзнаем колко малко знаем за нещата около нас: как разцъфтяват цветята, как мигрират пеперудите и т.н.  Ние не трябва да бъдем арогантни като онези хора, които стоят от двете страни на разцеплението между науката и религията, и си мислят, че разполагат с всички отговори. Ние трябва да се опитваме да използваме нашия интелект със смирение.” (МЪРИ, цитиран в Meyer 1996). 

 

5 “Моето католическо възпитание ми е помогнало да се справя с огромен брой морални проблеми. В собствената ми съвест аз никога не съм усещал конфликт между моето религиозно възпитание и моята наука.” (МЪРИ, цитиран в Meyer 1996).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 
 
 
 
 
 

21. ДЖОРДЖ УОЛД, Нобелов лауреат за медицина и физиология   

Американският биохимик Джордж Уолд (1906-1997) получава Нобеловата награда за 1967 “за своите открития в областта на биохимичните механизми на зрението”. Той е професор по биология в Харвардския университет повече от 40 години.

♦♦♦

 

УОЛД – АТЕИСТЪТ ПО НЕВОЛЯ

1♦ През 1954 проф. Джордж Уолд (който все още е атеист по това време) пише в научното списание Scientific American:

“Когато става въпрос за произхода на живота, има само две възможности: животът или е възникнал случайно и спонтанно, или е бил сътворен целенасочено по един свръхестествен начин. Трета възможност не съществува. Хипотезата за случайното възникване на живота беше опровергана преди 100 години, но това опровержение ни води към единствената друга възможност – свръхестественото сътворение на живота. Ние не можем да приемем тази втора възможност поради философски съображения. Затова избираме да вярваме в невъзможното, а именно, че животът е възникнал случайно и спонтанно!” (GEORGE WALD, 1954, “The Origin of Life”, in Scientific American, 191 [2]: 48).

 

 

НАУЧНИЯТ ДЕИЗЪМ НА УОЛД

2♦ В крайна сметка, около 1980 г. Джордж Уолд се отказва от атеистичните си убеждения и приема религиозния възглед за възникването на живота и Вселената.

В статията си “Животът и Духът във Вселената” (1984) проф. Уолд пише:

“В моя живот като учен аз се сблъсках с два фундаментални проблема, които са научни по своята същност, но същевременно те надхвърлят сферата на науката и аз мисля, че в крайна сметка, те не могат да бъдат решени от самата наука. Първият проблем е свързан с човешкото съзнание, а вторият – с Космологията:

1) Проблемът за съзнанието едва ли може да бъде избегнат от човек като мен, който е прекарал по-голямата част от живота си в изучаване на механизмите на зрението. Ние учените знаем много и се надяваме да научим още повече, но нашите познания изобщо не се докосват и дори не ни насочват към отговора на въпроса Какво всъщност означава да виждаш?.

Например, зрителната нервна система на жабата е в общи линии твърде сходна с тази на човека (при положение, че не навлизаме в детайли). Но разликата е в това, че аз осъзнавам, че виждам, но не знам дали жабата осъзнава, че вижда? Тя реагира на светлината, но същото правят и фото-камерите, гаражните врати и всички други фото-електрични устройства. Следователно въпросът е: дали жабата съзнателно вижда? Дали тя осъзнава своите зрителни реакции? Като учен, аз по никакъв начин не мога да отговоря на този въпрос; аз не мога да установя нито присъствието, нито отсъствието на съзнание у жабата. От една страна, аз вярвам, че съзнанието винаги съпътства нашите усещания и възприятия, но от друга страна, аз мисля, че науката е напълно неспособна да обясни същността на съзнанието.

2) Вторият проблем е свързан със специфичните свойства на нашата Вселена. Живите същества явно са част от реда в природата. Ние имаме достатъчно основания да вярваме, че живеем в една Вселена, която е напоена с живот, и в която животът възниква неизбежно, ако има достатъчно време и подходящи условия за това.

И все пак, ако някое от физичните свойства на нашата Вселена беше малко по-различно, животът, който сега е толкова широко разпространен, изобщо нямаше да възникне. Не е нужно голямо въображение, за да си представим други възможни Вселени, които са подобни на нашата, но в които няма живот. Как в крайна сметка, при толкова много други възможности, ние сме се оказали именно във Вселената, която съдържа най-подходящите свойства, необходими за възникването на живота?

Преди известно време аз проумях – и да си призная това шокира моята научна чувствителност – че проблемът за съзнанието и проблемът за Космологията имат едно общо решение. Решението е, че Духът е съществувал винаги като Матрица, Извор и Причина на физическата Вселена; че духът не е късен продукт от еволюцията на живота; и че материята, от която е изградена физическата Вселена, е всъщност духовна материя. В действителност, един Дух е конструирал нашата Вселена, в която се ражда животът, който в края на краищата поражда разумни и творящи същества.” (GEORGE WALD, 1984, “Life and Mind in the Universe”, in International Journal of Quantum Chemistry, Quantum Biology Symposium, 11, 1984: 1-15). 

 

3♦ През 1986 в своята реч пред Първия световен конгрес, посветен на Синтеза между науката и религията (проведен в Бомбай, Индия) дуалистът Джордж Уолд потвърждава и доразвива тезата си за Духа, който е конструирал нашата Вселена:

“Аз се приближавам към края на моя живот като учен и в този момент съм изправен пред два фундаментални проблема. И двата се коренят в науката и затова подхождам към тях единствено като учен. Но все пак, аз съм убеден, че науката никога няма да бъде способна да се справи с тях. И това не би трябвало да ни учудва, тъй като първият е проблемът за Космологията, а вторият е проблемът за съзнанието.

Космологията

Твърде важен е фактът, че ние съществуваме в една Вселена, в която е възникнал животът и която притежава уникалните свойства, правещи възможно това възникване. Колкото по-задълбочено човек изучава тези свойства, толкова повече той се удивлява от това, че нашата Вселена е изключително подходяща за съществуването на живота. 

А ето я и моята главна теза: ако някое от многобройните физични свойства на нашата Вселена беше малко по-различно, животът, който сега виждаме навсякъде, изобщо нямаше да възникне.

Съзнанието

Преди известно време аз осъзнах, че духът, т.е. съзнанието не е разположено във физическото пространство. Абсурдно е да мислим, че е възможно да локализираме съзнанието, тъй като то не изпраща никакви доловими физически сигнали. Присъствието или отсъствието на съзнание у другите хора и у другите живи същества не може да бъде установено от учените, т.е. от една външна гледна точка. 

Нещо повече, духът не само не може да бъде локализиран, той изобщо не заема място в пространството. Духът е нещо, което не пребивава в пространството; той не може да бъде измерван; следователно, както казах в началото на моята реч, науката никога няма да може да го обясни.

Дух и материя

Неотдавна аз прозрях, че проблемът за съзнанието и проблемът за Космологията имат едно и също решение. Решението е, че един Дух е съществувал вечно и че нашата Вселена може да поражда живот, именно защото този всепроникващ Дух я управлява. Следователно, съзнанието във Вселената не е просто някакъв продукт от еволюцията на живите същества, както вярвах в миналото.

От една страна, това решение невероятно ме въодушеви, но от друга страна, то беше в крещящо противоречие с моите научни разбирания.

И все пак, само след няколко седмици аз разбрах, че се намирам в отличната компания на велики учени – мои единомишленици. Аз открих, че това решение е съществувало не само в хилядолетната източна философия, но и че то е ясно изразено от мнозина прочути съвременни физици.

И така, Артър Едингтън казва:

‘Веществото, от което е изграден този свят, е духовно вещество. Духовното вещество не е в пространството и времето.’

Ервин Шрьодингер казва:

Един Дух е сътворил външния обективен свят от собствената си духовна материя.

Искам да отбележа, че ми е по-лесно да споделя тези мои възгледи с физиците, отколкото с моите колеги биолозите, и че ми е по-лесно да ги изкажа тук в Индия, отколкото на Запад.

Всъщност аз говоря за един Дух, който пронизва цялата Вселена, за един Дух, който е творящата Първопричина, съществуваща още преди материята.” (GEORGE WALD, 1989, “The Cosmology of Life and Mind.” Noetic Sciences Review, №10, p.10, Spring 1989. Institute of Noetic Sciences, California).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

22. ВЕРНЕР АРБЕР, Нобелов лауреат за медицина и физиология

Швейцарският молекулярен биолог Вернер Арбер (род. 1929) получава Нобеловата награда за 1978 “за откриването на рестрикционните ензими и за своя принос към молекулярната генетика”. През 1958 той защитава докторат по биофизика в университета в Женева. Арбер е професор по молекулярна биология в университетите в Бъркли (Калифорния), Женева и Базел. Понастоящем Вернер Арбер живее със семейството си в Базел, Швейцария.

♦♦♦  

 

1♦ Вернер Арбер смята, че Бог е сътворил Вселената и живите организми посредством Еволюцията. В лекцията си “Традиционната мъдрост и новите знания за биологичната еволюция” Арбер защитава своята позиция, че традиционното учение на Библията за сътворяването на Вселената не противоречи на съвременната Еволюционна теория. В тази лекция, изнесена на конференцията “Науката и духовното търсене” (19 април 2002, Париж), Арбер казва:

“Ще се опитам да приведа новите научни понятия в съгласие с традиционната Библейска мъдрост.

Според книгата Битие от Библията, Бог е сътворил Вселената и живота стъпка по стъпка; Бог създава първо нашата планета и светлината (т.е. слънцето), след това сътворява небосвода и разделя сушата от океаните. Това описание е много логично; то обяснява на хората, които са живели преди няколко хиляди години, структурата на техния свят. Първите сътворени живи организми са били зелените растения и плодните дървета. Логично е и това, че в Библията не се споменава за създаването на микроорганизмите, които са невидими за невъоръженото човешко око. Растенията и плодовете по-късно ще послужат за храна на животните. Но преди да бъдат сътворени животните, звездите са били поставени на небето, за да послужат впоследствие за измерване на времето. След като сътворява морските животни и птиците, и един ден по-късно – сухоземните животни, Бог накрая създава хората, които са замислени да бъдат Негово подобие. Подобието вероятно се отнася до интелектуалния капацитет, творческите способности и моралната отговорност на хората, както и до техния духовен потенциал.  

В Библейското описание няма категорични твърдения, че различните форми на живот са били създадени поотделно в акта на творението. По-скоро ние виждаме един стъпаловиден процес на Божественото сътворяване на света, процес със своя вътрешна логическа последователност на взаимосвързаните събития. От Библейското описание става ясно, че Божественото творение е един еволюционен процес.  

Според книгата Битие Бог се заема твърде сериозно с контрола над Своето Творение. На междинните етапи и накрая, след като завършва Своето дело, Бог оценява Творението Си като добро. Ако трябва да се изразим с днешните научни понятия, Библейското описание включва самите процеси на биологична еволюция и техните стратегии да генерират генетично-разнообразни организми, които са движещата сила на еволюцията. 

Време е да направим някои изводи. Според мен нито една от съществуващите научни теории, които се опитват да обяснят света в нас и около нас, не е способна да даде директни отговори на нашата жажда за духовност и смисъл. Следователно нашето търсене на смисъл остава на нивото на интерпретациите. Лично аз виждам различни проявления на Божественото влияние както в одушевения, така и в неодушевения свят.” (WERNER ARBER, “Traditional Wisdom and Recently Acquired Knowledge in Biological Evolution”, 2002, UNESCO World Headquarters, Paris).

 

2♦ На въпроса “Голям брой известни учени – включително Дарвин, Айнщайн и Планк – са се отнасяли към понятието Бог много сериозно. Вие какво мислите за понятието Бог и за съществуването на Бога?”, Вернер Арбер отговаря:

“Аз знам, че понятието Бог ми е помогнало да преодолея много проблеми в моя живот, то ме води в критични ситуации и аз виждам, че то е потвърдено в множество дълбоки прозрения, отнасящи се до красотата на света на живите същества.” (АРБЕР, цитиран в Margenau and Varghese, 1997, 143). 

 

3♦ На въпроса “Какъв е Вашият възглед за произхода на живота както на научно ниво, така и – ако смятате за нужно – на метафизично ниво?”, Вернер Арбер отговаря:

“Въпреки че съм биолог, аз трябва да призная, че не мога да обясня как е възникнал живота. 

Според мен вирусът не е жив организъм; той може да участва в жизнените процеси, само когато успее да се внедри в една жива клетка-гостоприемник. Аз смятам, че животът същински започва да съществува едва на нивото на функциониращата жива клетка. И най-примитивните клетки се нуждаят поне от няколко стотици специфични биологични макромолекули [ДНК]. Как е възможно толкова сложни и специфични структури да се съберат заедно в една клетка – за мен това е все още една мистерия. Възможността да съществува Творец, т.е. Бог, е за мен едно удовлетворително решение на този проблем.” (АРБЕР, цитиран в Margenau and Varghese, 1997, 142). 

 

4♦ “Аз виждам религията като важна опора за човека при справянето му с трудните проблеми, които са обичайни за неговия живот в общността.” (АРБЕР, цитиран в Margenau and Varghese, 1997, 141). 

 

5♦ “Религиите помагат на жадуващите за правда и на всички страдащи. Иисус Христос помага на хората, изпълнявайки Своето най-важно послание, основаващо се на любовта, съпричастността, взаимната помощ и милосърдната грижа, които са и наш човешки дълг.” (ARBER 2002).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 
 
 
 
 
 

23. ЕРНСТ ЧЕЙН, Нобелов лауреат за медицина и физиология 

Немският биохимик Сър Ернст Чейн (1906-1979) печели Нобеловата награда за 1945 “за откриването на пеницилина и на лечебното му действие при различни инфекциозни заболявания”. Чейн е професор по биохимия в Империъл Колидж към Лондонския университет, директор на Международния изследователски център по химична микробиология в Рим и президент на Световната здравна организация.

♦♦♦

 

1 По отношение на Материалистичната еволюционна теория за произхода на живите същества Ернст Чейн казва:

“По-скоро аз бих повярвал в съществуването на приказните феи, отколкото в такива безумни догадки.

От много години твърдя, че тези догадки относно произхода на живота не водят доникъде, защото дори и най-простият жив организъм е прекалено сложен, за да бъде разбран посредством изключително примитивната химия, която учените използват в своите опити да обяснят необяснимото, което се е случило преди милиарди години. Бог не може да бъде омаловажен чрез такива наивни обяснения.” (ЧЕЙН, цитиран в The Life of Ernst Chain: Penicillin and Beyondby Ronald Clark, London, Weidenfeld & Nicolson, 1985, 147-148).

 

2 В речта си пред Световната еврейска конференция на интелектуалците през 1965 проф. Чейн казва:

“Вярно е, че ние сме свидетели на изумителен научен прогрес през последните 4000 години, но човешките отношения останаха същностно непроменени още от времето, когато Тората [първите пет книги на Библията] беше написана. През всички тези векове човешките отношения бяха регулирани от едни и същи неизменни закони.

Ето защо според мен най-разумният начин за обяснение на човешката съдба и на позицията, която човекът заема във Вселената, е фундаменталното учение на Юдаизма, както то е изразено в Стария Завет и е доразвито от великите мъдреци на Средновековието – а именно учението за Единния Всемогъщ Бог, за нашия благосклонен, всеприсъстващ и вечен Творец, Който е сътворил духа на човека по Свой образ и подобие.

Това религиозно учение е напълно съвместимо с модерните научни понятия; и преди всичко, то ни дава абсолютни мерки за доброто и злото, т.е. една абсолютна скала на моралните ценности, която не може да ни бъде дадена нито от философските системи, нито от научните теории, и без която нито едно човешко общество не може да оцелее.” (ЧЕЙН, цитиран в Clark 1985, 154).

 

3♦ В една своя реч в университета Бар-лан в Израел, Чейн казва: 

“Трябва да помним не само това, че научните теории са преходни по своята същност, но и че самата наука е морално неутрална. В действителност, научните закони и научните изследвания сами по себе си не са нито добри, нито лоши.

Но когато става въпрос за отношението ни към нашите ближни, и особено когато прилагаме научни изобретения в сферата на човешките отношения, ние трябва да се ръководим от един морален кодекс, който не може да ни бъде даден от науката. 

Когато търсим такъв морален кодекс, ние трябва да се насочим към вечните ценности, а не към преходните научни теории. Ние, еврейският народ, имаме уникалната привилегия, че ни е даден един вечен морален кодекс, а именно Боговдъхновените закони и традиции на Юдаизма, които станаха опорни стълбове на Западния свят.” (ЧЕЙН, цитиран в Clark 1985, 146).

 

4♦ “Според мен вярата е един от великите Божествени дарове за човека. На човека е дадена възможността чрез вярата, по един необясним начин, да се доближи до тайните на Вселената, без да ги разбира изцяло. Способността да вярваме е също толкова характерна и значима за нашия човешки ум, колкото и способността ни за логическо мислене. В този смисъл вярата е напълно съвместима с научния подход, и дори го допълва; тя помага на човешкия ум да обедини света в едно морално смислено цяло. 

Има много пътища, чрез които хората достигат до вярата в господството на Божественото водачество и сила: чрез изкуството, чрез някои преживявания, които драстично променят живота им, чрез научни наблюдения в микро и макросвета или просто чрез съзерцаването на чудесата и целесъобразността в природата.” (ЧЕЙН, цитиран в Clark 1985, 143).

 

5 В лекцията си “Социалната отговорност и ученият в модерното западно общество” (University of London, 1970) Ернст Чейн заявява:

“Що се отнася до моето поведение, аз се опитвам да бъда воден от законите, етиката и традициите на Юдаизма, които са изразени в Стария Завет и които, разбира се, са основа и на Християнството. Много отдавна аз се убедих, че единствено на базата на научното познание не е възможно да се създаде един абсолютен и общоприложим кодекс за морално поведение. Това е невъзможно, дори само заради факта, че нашето познание за най-важните житейски проблеми е твърде фрагментарно и ограничено, и то винаги ще бъде такова. 

…Всички ние знаем, че научните теории (във всяка научна област) са краткотрайни, податливи на сътресения и дори могат да бъдат обърнати с главата надолу от един единствен новооткрит факт, който противоречи на съществуващата система. Поради това аз не вярвам, че е възможно единствено на базата на научното познание да се създаде един абсолютен кодекс за етично поведение и морални ценности. Научното познание винаги е било и ще бъде фрагментарно, построено върху нестабилни основи, и поради това то лесно може да ни доведе до измамни заключения, които ще трябва да коригираме при появата на всеки нов факт.” (ERNST CHAIN, “Social Responsibility and the Scientist in Modern Western Society,” in Perspectives in Biology and Medicine, Spring 1971, Vol.14, 3, p.366).  

 

6♦ В същата лекция Чейн говори и за “Божествената искра, която проявява себе си толкова забележително в духовното сътворяване на човека”:

“Ние трябва да се отнасяме с огромна предпазливост и резервираност към всички догадки и изводи за човешкото поведение, които са извлечени от наблюденията върху животни (и особено от наблюденията върху маймуни) на базата на Дарвиновата еволюционна теория.

За някои учени може да е много забавно да описват своите братя хората като неокосмени маймуни и вероятно част от недобре осведомената публика се забавлява да чете за сравненията между маймуните и хората, но подходът на тези учени, който не е нито нов, нито оригинален, не ни води доникъде. 

Не е нужно да бъдем експерти по зоология, анатомия или физиология, за да видим, че съществуват някои сходства между маймуните и човека, но със сигурност за нас са по-важни разликите, отколкото сходствата. За разлика от хората, маймуните не са способни да станат философи, математици, пророци, писатели, поети, композитори, художници и учени. Маймуните не са вдъхновени от Божествената искра, която проявява себе си толкова забележително в духовното сътворяване на човека и която разграничава човека от животните.” (CHAIN 1971, 368).

 

7♦ Ернст Чейн пише: “Съществува само една теория, която се опитва да обясни развитието на живота – това е Еволюционната теория на Ч. Дарвин и А. Уолас.

Но тя е доста хилав опит, който се базира върху толкова необосновани предположения (предимно от морфологично и анатомично естество), че едва ли може да бъде наречена теория.” (ЧЕЙН, цитиран в Clark 1985, 147).

 

8♦ По отношение на Еволюционната теория на Дарвин и Уолас, Чейн пише:

“Да се твърди, че живите организми не оцеляват, ако те не са годни за оцеляване, е просто едно банално повторение, а не научна теория.

Да се казва (както твърдят позитивистите от 19-ти век и техните последователи тук в Англия), че развитието и оцеляването на живите организми е изцяло следствие от случайни мутации, да се казва, че Природата дори извършва експерименти чрез тези мутации (посредством проби и грешки) с единствената цел да сътвори живи същества, които са по-годни за оцеляване, според мен е една хипотеза, която не се базира върху никакви доказателства и абсолютно противоречи на фактите.

Тази хипотеза своеволно пренебрегва целесъобразната структура на живите същества, която се набива в очите на биолога, накъдето и да погледне, независимо дали той изследва различните органи в един организъм, или различните части на една единствена клетка, или пък изследва взаимоотношенията между разнородните животински видове.

Тези класически Еволюционни теории са всъщност едно вулгарно опростяване на една изключително сложна и заплетена маса от факти, и аз съм изумен, че от толкова дълго време тези теории се поглъщат толкова безкритично и леко от толкова много учени, които дори не промърморват в знак на протест.” (CHAIN 1971, 367).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

24. ДЕРЕК БАРТЪН, Нобелов лауреат за химия

Британският химик Сър Дерек Бартън (1918-1998) е удостоен с Нобеловата награда за 1969 “за своя принос към развитието на конформационния анализ като съществена част от химията”. Дерек Бартън защитава два доктората по органична химия; той е професор по органична химия в Харвардския университет и в университетите в Лондон и Глазгоу.

♦♦♦

 

1♦ На въпроса “Според Вас какво трябва да бъде отношението между науката и религията?”, проф. Бартън отговаря:

“Бог е Истината. Не съществува несъвместимост между науката и религията. Според мен те търсят една и съща истина. Науката ни показва, че Бог съществува.” (БАРТЪН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 144).

 

2♦ “Наблюденията и експериментите на науката са толкова удивителни, че истината, която те разкриват, със сигурност може да бъде приета като едно от проявленията на Бога. Бог разкрива себе си благодарение на това, че позволява на човека да достигне до истината.” (БАРТЪН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 145).

 

3♦ На въпроса “Голям брой известни учени – включително Дарвин, Айнщайн и Планк – са се отнасяли към понятието Бог много сериозно. Вие какво мислите за понятието Бог и за съществуването на Бога?”, проф. Бартън отговаря:

“Както вече казах, Бог е Истината. Но дали Бог действително е толкова близо до човека? Разбира се, аз не смятам, че Бог приема само една религия или само една църковна общност като единствената група, която е упълномощена да просвещава хората. Аз вярвам, че Бог приема всички хора, дори и тези, които претендират, че не са религиозни. Моралът и религията са взаимно свързани и от тази връзка произтичат многобройни добродетелни човешки дела.” (БАРТЪН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 147).

 

4♦ “Нашата Вселена е безкрайно голяма и безкрайно малка. Тя е безкрайна във времето – и в миналото, и в бъдещето. Ние никога няма да можем да разберем безкрайността. Безкрайността е абсолютната истина, която е Бог.” (БАРТЪН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 144).

 

5♦ “В крайна сметка, религията представлява връзка между личността и Бога. Но може ли човек да общува с Бога? Молитвите към Бога, които целят да се повиши нечие лично благосъстояние за сметка на другите хора, със сигурност не са приемливи. Но молитвите, които целят да бъде открита някаква истина, вероятно са приемливи за Бога. И наистина, забележително е, че ние сме успели да разберем толкова много неща за света около нас; Бог ни е позволил да правим наблюдения и експерименти, които могат да бъдат интерпретирани от рационалното мислене.” (БАРТЪН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 147).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 
 
 
 
 
 

25. КРИСТИЯН АНФИНСЕН, Нобелов лауреат за химия

Американският биохимик Кристиян Анфинсен (1916-1995) получава Нобеловата награда за 1972 “за работата си върху рибонуклеазата и особено върху връзката между аминокиселинната последователност и биологично активната структура”. Той е професор по биохимия в Харвардския университет и професор по биология в университета “Джонс Хопкинс” в Балтимор.

♦♦♦

 

1♦ В антологията “Космос, Биос, Теос”, 60 изтъкнати учени отговарят на въпроси за науката, религията и Бога. Един от тези учени е Кристиян Анфинсен.

На въпроса “Голям брой известни учени – включително Дарвин, Айнщайн и Планк – са се отнасяли към понятието Бог много сериозно. Вие какво мислите за понятието Бог и за съществуването на Бога?”, проф. Анфинсен отговаря:

“Аз мисля, че само един идиот може да бъде атеист. Ние трябва да признаем, че съществува една необозрима Сила, която притежава безкрайно знание и прозорливост и която е стартирала движението на цялата Вселена в самото начало.” (АНФИНСЕН, цитиран в Margenau and Varghese, “Cosmos, Bios, Theos”, Chicago, Open Court Publishing, 1997, 139).

 

2♦ Проф. Анфинсен пише до съставителите на антологията “Космос, Биос, Теос”:

“В писмото си аз ви изпращам и моя любим цитат от Айнщайн, който е в почти пълно съгласие с моята гледна точка.

Айнщайн казва: ‘Най-прекрасната и най-дълбинната емоция, която можем да преживеем, е усещането за мистичното. То посява семената на всяка истинска наука. Този, който не познава това усещане, който е загубил способността си да се възхищава и да благоговее, прилича на жив мъртвец. Дълбоката емоционална увереност в съществуването на една Върховна Разумна Сила, която разкрива себе си в неразгадаемата Вселена, формира моята представа за Бога’.” (АНФИНСЕН, цитиран в Margenau and Varghese, “Cosmos, Bios, Theos”, Chicago, 1997, 140).

 

3♦ В последното си писмо до единия от съставителите на антологията – проф. Хенри Маргенау, Анфинсен пише:

“Аз не мисля, че мога да добавя още нещо към моята вече изразена в антологията позиция относно природата на Бога и съществуването на Бога.

Очевидно е, че едно всемогъщо и всезнаещо Същество трябва да съществува, за да можем да обясним нашето собствено съществуване.” (ANFINSEN 1989).

 

4♦ През 1979 Анфинсен приема ортодоксалния Юдаизъм – вярата, която той запазва до края на живота си. Няколко месеца след смъртта на Анфинсен, на 16 ноември 1995 в своето възпоменателно слово в института “Вайцман” неговата съпруга Либи Анфинсен казва:

“Неговата религиозна биография е интересна с това, че еврейските му предци по майчина линия са изчезнали, когато нацистите са нападнали Берген (Норвегия), родителите му са били верни на Библията лутерани, а той самият беше агностик до края на 70-те, когато изучи и прие традиционния Юдаизъм. Той мислеше, че неговите възгледи са изразени най-точно в следните думи на Айнщайн: ‘Най-прекрасната и най-дълбинната емоция, която можем да преживеем, е усещането за мистичното. То посява семената на всяка истинска наука. Този, който не познава това усещане, който е загубил способността си да се възхищава и да благоговее, прилича на жив мъртвец. Дълбоката емоционална увереност в съществуването на една Върховна Разумна Сила, която разкрива себе си в неразгадаемата Вселена, формира моята представа за Бога’. Моят съпруг правеше копия на този текст и го разпространяваше сред много хора.” (LIBBY ANFINSEN 1995).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

26. ВАЛТЕР КОУН, Нобелов лауреат за химия

Австрийският физик и химик Валтер Коун (род. 1923) печели Нобеловата награда за 1998 “за своето откритие на функционалната теория за плътността на материята, която изцяло променя научния подход към електронната структура на атомите и молекулите”. През 1948 Валтер Коун защитава докторат по физика в Харвардския университет; впоследствие той е професор по физика в Калифорнийския университет, Сан Диего (1960-1979) и в Калифорнийския университет, Санта Барбара (от 1979 до днес). Понастоящем той живее със семейството си в Санта Барбара, Калифорния.

♦♦♦

 

1♦ В едно интервю, озаглавено “Д-р Валтер Коун: Науката, религията и човешкия опит” (26 юли 2001), Валтер Коун казва:

“Аз съм евреин и напълно се идентифицирам с Юдаизма. Бих казал, че съм религиозен човек едновременно в два аспекта. Първият аспект е свързан с факта, че религията, и по-специално еврейската религия, твърде много обогати моя живот; тя е нещо, което аз съм предал на моите деца, и виждам, че техният живот също се обогати от нея. 

Вторият аспект е свързан с това, че аз съм изцяло потопен в науката, и е съвсем естествено, че мисля за религията от гледната точка на един учен. Когато мисля за религията, аз не я разглеждам като сбор от различни вероизповедания, а в един общ Деистичен смисъл. Моето мислене е повлияно от произведенията на Айнщайн. Той твърди, че когато съзерцава света, усеща присъствието на една иманентна Сила, която е много по-грандиозна от всяка човешка сила. Моето преживяване е същото. Аз изпитвам чувство на страхопочитание, чувство на преклонение и усещане за една велика мистерия.” (KOHN 2001a, “Dr. Walter Kohn: Science, Religion, and the Human Experience”, July 26, 2001). 

 

2♦ На въпроса “Вие твърдите, че сте деист, а Деизмът е религиозната вяра, според която една Божествена Сила е задвижила Вселената в самото начало, а впоследствие Вселената е продължила да се движи според своите неизменни закони, без намесата на Бога. Такова ли е Вашето разбиране за Деизма?”, проф. Коун отговаря: 

“Моето разбиране включва всичко това. Аз не виждам причина да вярвам, че природните закони, които ние учените изучаваме, могат във всеки момент да бъдат нарушени от Божествена намеса. Но същевременно аз не смятам, че Вселената се движи по един прост, тотално предсказуем и механистичен начин. Все още съществуват много дълбоки философски въпроси, свързани със законите на квантовата механика и със законите, които управляват природата на хаоса. Тези закони необратимо разклатиха основите на механистично-детерминистичния мироглед от 18-ти и 19-ти век.

Това е моят отговор на Вашия въпрос, как аз разбирам Деизма, и на Вашето твърдение – ще го перифразирам – че светът е задвижен от една Божествена Сила и сега той се движи самостоятелно.

Опитвам се да кажа, че всичко е изключително сложно; всъщност е невероятно; трудно е да намеря точните думи…

Все пак аз мисля, че ние сме опознали света в невероятно голяма степен, но всъщност той си остава непознаваем за нас. Очевидният факт, че нашият свят е толкова удивителен, ме кара да усещам (и тук аз следвам стъпките на Айнщайн) присъствието на една Сила, която може да поеме отговорността и заслугата за съществуването на този свят.” (KOHN 2001a).

 

3♦ След срещата си с Папа Йоан Павел II във Ватикана, проф. Коун изнася лекция (University of California, Santa Barbara, 20 април 2001), в която казва:

“Със сигурност науката, и по-специално физиката и химията, представлява много важна част от моята идентичност. Но същевременно аз смятам себе си за религиозен човек, и то в два смисъла: единият се основава на моето либерално еврейско възпитание, което предадох на моите деца; а вторият е моят неденоминационен Деизъм, който извира от страхопочитанието ми към света на нашите душевни преживявания и е подсилен от моята идентичност като учен. С това е свързано и убеждението ми, че науката сама по себе си е непълноценен водач в живота, защото тя не може да удовлетвори нашите най-дълбоки търсения и потребности.” (KOHN 2001b).

 

4♦ На въпроса “Според Вас какво трябва да бъде отношението между науката и религията?”, проф. Коун отговаря:

“Необходимо е взаимно уважение. Науката и религията са важни взаимно допълващи се части от човешкия опит.” (KOHN 2002).

 

5♦ На въпроса “Какво мислите за съществуването на Бога?”, Валтер Коун отговаря:

“Съществуват изключително важни части от човешкия опит, за които науката не може да каже нищо, защото тя е същностно ограничена. Аз логически свързвам тези части от нашия опит с една реалност, която наричам Бог.” (KOHN 2002).

♦♦♦♦♦♦♦