2. Макс ПЛАНК – Нобелов лауреат за физика

3. Ервин ШРЬОДИНГЕР – Нобелов лауреат за физика

4. Вернер ХАЙЗЕНБЕРГ – Нобелов лауреат за физика

5. Гулиелмо МАРКОНИ – Нобелов лауреат за физика

6. Макс БОРН – Нобелов лауреат за физика

7. Робърт МИЛИКАН – Нобелов лауреат за физика

8. Чарлз ТАУНС – Нобелов лауреат за физика

9. Уилям ФИЛИПС – Нобелов лауреат за физика

10. Уилям БРАГ – Нобелов лауреат за физика

11. Артър КОМПТЪН – Нобелов лауреат за физика

12. Невил МОТ – Нобелов лауреат за физика

13. Арно ПЕНЗИАС – Нобелов лауреат за физика

14. Изидор РАБИ – Нобелов лауреат за физика

15. Абдус САЛАМ – Нобелов лауреат за физика

16. Антъни ХЮИШ – Нобелов лауреат за физика

17. Артър ШОЛОУ – Нобелов лауреат за физика

18. Джон ЕКЪЛС – Нобелов лауреат за медицина

19. Алексис КАРЕЛ – Нобелов лауреат за медицина

20. Джоузеф МЪРИ – Нобелов лауреат за медицина

21. Джордж УОЛД – Нобелов лауреат за медицина

22. Вернер АРБЕР – Нобелов лауреат за медицина

23. Ернст ЧЕЙН – Нобелов лауреат за медицина

24. Дерек БАРТЪН – Нобелов лауреат за химия

25. Кристиян АНФИНСЕН – Нобелов лауреат за химия

26. Валтер КОУН – Нобелов лауреат за химия

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

1. АЛБЕРТ АЙНЩАЙН, Нобелов лауреат за физика

Немският физик Алберт Айнщайн (1879-1955) получава Нобеловата награда за 1921 г. “за своя принос към теоретичната физика и в частност за откриването на законите за фотоелектричния ефект”. Айнщайн е един от основателите на модерната физика и създател на Теорията на относителността. Той е професор по физика в университетите в Цюрих, Прага, Берн, Берлин и Принстън (Ню Джърси). Айнщайн бе избран за “Личност на второто хилядолетие” (Ройтерс, декември 2000).

♦♦♦

 

1♦ “Аз искам да знам как Бог е сътворил този свят. Аз не се интересувам от този или онзи феномен, от спектъра на този или онзи елемент. Аз искам да узная мислите на Бога; всички останали неща са детайли.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Einstein: The Life and Times” by Ronald Clark, London, Hodder and Stoughton Ltd., 1973, с.33). 

 

2♦ Айнщайн описва неспособността на човешкия ум да разбере същността на Бога чрез следното сравнение:

“Ние хората сме в позицията на едно малко дете, което влиза в огромна библиотека, пълна с книги, написани на множество различни езици. Детето осъзнава, че някой трябва да е написал тези книги. Но то не знае как. То не разбира езиците, на които те са написани. Детето смътно се досеща, че има някакъв тайнствен ред, според който са подредени книгите, но то не знае какъв е този ред.

Според мен точно такова е отношението дори на най-интелигентното човешко същество спрямо Бога. Ние виждаме, че Вселената е чудесно подредена и че се подчинява на някакви закони, но само смътно разбираме тези закони. Нашите ограничени умове не могат да схванат тайнствената Сила, която движи космическите съзвездия.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Einstein: A Life” by Denis Brian, New York, John Wiley and Sons, 1996, с.186). 

 

3♦ “Ако от Юдаизма на пророците и от Християнството, както то беше проповядвано от Иисус Христос, се премахнат всички по-късни наслоения, светът ще придобие едно учение, което е способно да излекува всички социални злини на човечеството. Всеки човек с добра воля е длъжен постоянно в своя малък свят да се стреми да превърне това чисто хуманно учение в една жива сила дотолкова, доколкото може.” (ALBERT EINSTEIN, “Ideas and Opinions”, New York, Bonanza Books, 1954, 184-185).

 

4♦ “И все пак, различията между евреите и християните не бяха ли преувеличени от фанатици и от двете страни? Всички ние живеем под благоволението на Бога и притежаваме почти еднакви духовни способности. Евреин или неевреин, роб или свободен – всички ние принадлежим на Бога.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Albert Einstein: Maker of Universes” by H.G. Garbedian, New York, Funk and Wagnalls Co., 1939, 267). 

 

5♦ “Колкото по-дълбоко човек прониква в тайните на природата, толкова по-голяма става неговата почит към Бога.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Brian 1996, 119).

 

6♦ “Науката без религията е осакатена, религията без науката е сляпа.” (EINSTEIN 1967, 30).  

 

7♦ Учените и философите често сравняват всичко, сътворено от Бога, с часовник, а самия Бог – с часовникар, който създава и поддържа сложния часовников механизъм. И все пак, човешкото мислене е твърде ограничено, за да може да си представи неограничения Творец на Вселената. В тази връзка Айнщайн казва:

“Разглеждам една картина, но моето въображение не може да пресъздаде външността на нейния творец. Гледам един часовник, но не мога да си представя как изглежда часовникарят, който го е създал. Човешкият разум не е способен да възприема четири измерения, как тогава е възможно да разберем Бога, за Когото хиляда години и хиляди измерения са като едно?” (АЙНЩАЙН 1997, 171).

 

8♦ “Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепенно се убеждава, че един Дух се проявява в законите на Вселената; Дух, Който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и пред лицето на Когото ние, с нашите скромни възможности, трябва да се смирим. По този начин научните изследвания водят към едно специфично религиозно чувство, което е твърде различно от наивната религиозност.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Albert Einstein: The Human Side” by Dukas and Hoffmann, Princeton University Press, 1979, 33).

 

9♦ “Сигурно е, че една увереност в разумността и познаваемостта на света, увереност, която е сродна с религиозното чувство, стои в основата на всяка научна дейност от по-висок ранг.

Тази твърда вяра, която е обвързана с едно дълбоко чувство – вярата в един Върховен Разум, който разкрива себе си в сетивния свят, всъщност изразява моята представа за Бога.” (EINSTEIN 1973, 255).

 

10♦ “Най-прекрасната и най-дълбинната емоция, която можем да преживеем, е усещането за мистичното. То посява семената на всяка истинска наука. Този, който не познава това усещане, който е загубил способността си да се възхищава и да благоговее, прилича на жив мъртвец. Дълбоката емоционална увереност в съществуването на една Върховна Разумна Сила, която разкрива себе си в неразгадаемата Вселена, формира моята представа за Бога.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Margenau and Varghese 1997, 140).

 

11♦ “Най-висшият идеал за нашите стремежи и възгледи ни е даден в Юдео-Християнската религиозна традиция. Това е една изключително висока цел, която ние, с нашата немощ, можем да постигнем само отчасти, но тя дава твърда и сигурна основа на нашите стремежи и убеждения.” (ALBERT EINSTEIN, “Out of My Later Years”, New Jersey, Littlefield, Adams and Co., 1967, 27). 

 

12♦ “Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече аз вярвам в Бога.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Holt 1997).

 

13♦ “Моята религиозност се състои в едно смирено възхищение пред безкрайно възвишения Дух, Който разкрива себе си в онази малка част от реалността, която ние, с нашия немощен и преходен ум, едва успяваме да опознаем.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Dukas and Hoffmann 1979, 66).

 

14♦ “Истинската религия е истински живот – живот, който изпълваме с цялата си душа, с цялата си доброта и праведност.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Garbedian 1939, 267). 

 

15♦ “Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Clark 1973, 400). 

 

16♦ В една своя статия Айнщайн изразява идеите си за Бога и религията, но впоследствие той е критикуван както от фанатични атеисти, така и от религиозни фанатици. В отговор на тези критики Айнщайн казва:

“Ето ги и фанатичните атеисти, чиято нетолерантност е от същия вид като нетолерантността на религиозните фанатици и произлиза от същия източник. Атеистите са като роби, които все още усещат тежестта на веригите си, вериги, които те са отхвърлили след мъчителна борба. Атеистите са същества, които поради злобата си срещу традиционната религия – т.нар. “опиум за народите” – не могат да изтърпят музиката на небесните сфери. Но Чудото на природата не става по-малко поради факта, че едни или други хора са неспособни да го схванат чрез стандартите на човешките цели и човешките нрави.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Einstein and Religion: Physics and Theology” by Max Jammer, Princeton University Press, 2002, 97).

 

17♦ “Усърдната интелектуална работа и изследването на сътворената от Бога природа са двата ангела, които ме водят през всички трудности на този живот и ми дават утеха, сила и безкомпромисна непреклонност.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Calaprice 2000, ch.1). 

 

18♦ “Що се отнася до духа, който формира модерните научни изследвания, аз смятам, че най-проницателните размишления в сферата на науката произлизат от едно дълбоко религиозно чувство и че без това чувство тези размишления биха били безплодни. Аз вярвам също, че тази религиозност, която се изявява днес в научните изследвания, е единствената творческа религиозна активност на нашето време.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Jammer 2002, 68-69).

 

19♦ Книгата на атеиста Емил Лудвиг, описваща живота на Иисус, е оценена от Айнщайн като повърхностна и неправдоподобна. В едно интервю за американското списание “The Saturday Evening Post” (26 октомври 1929) Айнщайн изразява своето отношение към Иисус Христос:

“- До каква степен сте повлиян от Християнството?

- Като дете аз изучавах Библията и Талмуда. Аз съм евреин, но съм очарован от лъчезарната личност на Иисус от Назарет.

- Чели ли сте книгата на Емил Лудвиг за Иисус?

- Книгата на Емил Лудвиг е повърхностна. Иисус е твърде колосален в сравнение с писанията на разни празнодумци, колкото и хитри да са те. Никой не може да унищожи Християнството с остроумни фрази. 

- Вие смятате ли, че Иисус е историческа личност?

- Безспорно! Невъзможно е човек да чете Евангелията, без да почувства реалното присъствие на Иисус. Неговата личност пулсира във всяка дума. Не е възможно един мит да бъде изпълнен с толкова живот.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Viereck 1929).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

2. МАКС ПЛАНК, Нобелов лауреат за физика

Създателят на квантовата теория, немският физик Макс Планк (1858-1947) е удостоен с Нобеловата награда за 1918 г. “за своите заслуги за развитието на физиката чрез откриването на енергийния квант”. Планк е професор по физика в университетите в Мюнхен, Кил и Берлин. Главните му научни приноси са: изследванията на термодинамиката на необратимите процеси; откриването на кванта на действието, наречен ‘константа на Планк’; приносът му към развитието на Теорията на относителността на Айнщайн и създаването на квантовата теория. 

♦♦♦

 

1♦ В своята лекция “Религия и наука” (1937) Планк заявява:

“Вярата в Бога е необходима както за религията, така и за науката. В сферата на религията Бог стои в началото на всяко размишление, а в сферата на науката Той стои в края. За религията Бог представлява основата, а за науката Той е короната на всяко размишление, което е насочено към мирогледните философски въпроси.” (MAX PLANCK, “Religion und Naturwissenschaft”, Leipzig, Johann Ambrosius Barth Verlag, 1958, 27). 

 

2♦ “Религията е израз на връзката между човека и Бога; религията се основава на почтителното преклонение пред една Свръхестествена Сила, която господства над човешкия живот и която държи в своята власт нашето щастие и нещастие. Вечният стремеж и най-висшата цел на религиозния човек е да бъде в постоянен контакт с тази Сила и да се опитва винаги да спечели нейната благосклонност. Защото само така човек може да се почувства неуязвим от предвидимите и непредвидимите опасности, които заплашват живота му. И само така човек може да постигне най-висшето щастие – вътрешно душевно спокойствие, което би могло да бъде гарантирано единствено чрез здравата му връзка с Бога и абсолютната му вяра в Божието всемогъщество и благоволение.” (PLANCK 1958, 9).

 

3♦ Планк завършва лекцията си “Религия и наука” с думите: “Религията и науката заедно водят непоколебима и непрестанна борба срещу скептицизма и догматизма, срещу неверието и суеверието. Водещият принцип в тази борба винаги е бил и ще бъде: Напред към Бога!” (PLANCK 1958, 30).

 

4♦ “Движението на атеистите, което обявява религията за преднамерена измама, измислена от властолюбиви свещеници, движението, което посреща с насмешка благочестивата вяра във Висшата Сила, усърдно използва научното познание, с което уж е в съюз, и продължава с все по-бързи темпове да оказва разлагащо влияние върху всички нации и всички социални слоеве по цялата земя. Не е нужно да обяснявам по-подробно, че ако това движение се увенчае с победа, тогава ще бъдат унищожени не само най-скъпоценните съкровища на нашата култура, но, което е по-лошо, ще бъдат унищожени също и всички надежди за по-добро бъдеще.” (PLANCK 1958, 7).

 

5♦ “Религията е валидна и значима не само за отделния човек, но и за цялото общество, за всички нации, всички раси и въобще за цялото човечество. Защото Бог властва еднакво над всички страни по земята; целият свят, с всичките си съкровища и ужаси, е подчинен на Бога и няма такава област – нито в царството на природата, нито в царството на духа – в която Той, бидейки вездесъщ, да не може да проникне във всеки миг.” (PLANCK 1958, 9; виж също Планк 1990).

 

6♦ За жалост, по време на II-та Световна война (февруари 1945) синът на Макс Планк – Ервин е екзекутиран от нацистите, заради участието си в неуспешен опит за покушение срещу Хитлер. По този повод, на 14 март 1945 Макс Планк пише в писмо до своя приятел Антон Кипенберг:

“Ако някъде има утеха, тя е при Всевишния и аз смятам за Небесна благодат факта, че вярата ми във Всевишния е била дълбоко вкоренена в мен още от детството ми.

Дано Бог да те закриля и да ти дава сила за всичко, което все още може да ни сполети, преди тази лудост, в която сме принудени да живеем, да е достигнала своя край.” (ПЛАНК, цитиран в Heilbron 1986, 195-196).

 

7♦ “Като физик, следователно като човек, който е служил през целия си живот на трезвата наука и на изследването на материята, съм безспорно свободен от подозрението, че мога да бъда фанатик. И затова, след всички мои изследвания на атома, мога да кажа следното: Не съществува материя сама по себе си! Цялата материя произхожда и съществува само чрез една Сила, която подбужда атомните частици към вибрация и ги поддържа в движение в миниатюрната ‘слънчева система’ на атома. Тъй като обаче в цялата Вселена няма нито една интелигентна или вечна сила (и никога не се е удало на човечеството да открие така горещо желания ‘вечен двигател’), ние трябва да приемем, че зад тази Сила стои един съзнателен, интелигентен Дух. Именно този Дух е Първопричината на цялата материя.” (ПЛАНК 1992, 58; виж също Eggenstein 1984).  

 

8♦ В книгата си “Накъде върви науката?” (1932) Планк пише: “Не е възможно да съществува някакъв конфликт между религията и науката, защото те са взаимно допълващи се. Аз мисля, че всеки сериозен и мислещ човек разбира, че религиозният елемент в неговата природа трябва да бъде осъзнат и култивиран, за да могат всички способности на неговата душа да действат заедно в съвършен баланс и хармония. И наистина, не е случаен фактът, че най-великите мислители от всички епохи са дълбоко религиозни личности.” (PLANCK 1977, 168).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

3. ЕРВИН ШРЬОДИНГЕР, Нобелов лауреат за физика

Създателят на вълновата механика, австрийският физик Ервин Шрьодингер (1887-1961) получава Нобеловата награда за 1933 “за откриването на нови продуктивни форми на атомната теория”. Той е професор по физика в университетите в Щутгарт, Йена, Берлин, Цюрих, Оксфорд, Виена и Дъблин. Главните му приноси са: създаването на вълновата механика и неговото забележително откритие – вълновото уравнение; изследванията му в областта на термодинамиката, статистическата механика и теорията на цветовете; работата му по базисните проблеми на биологията и по проблема за т.нар. Единна теория на полето.

♦♦♦

 

1♦ Шрьодингер смята, че науката е една съдбовна игра, с правила, които са създадени от самия Бог:

“Науката е игра, но игра с реалността, игра с наточени ножове. 

Например, ако един човек нареже някаква картина внимателно на 1000 парченца, ти можеш да подредиш този пъзел, едва когато положиш всички парченца отново в цялостна картина. Независимо дали ще успееш или не, тази игра е едно съревнование между твоя ум и неговия ум.

Но когато трябва да решиш една научна задача, тогава другият участник в играта е самият Бог. Бог не само поставя условието на задачата, но е изобретил и самите правила на играта. Освен това, не всички правила са известни, част от тях ще трябва да откриеш сам.

Най-трудно е да откриеш кои правила Бог е предопределил от вечността и кои са следствие от твоята собствена умствена инерция. Обикновено, решението на задачата става възможно, само ако се освободиш от ограниченията на тази инерция. Може би това е най-вълнуващият момент в цялата игра.” (ШРЬОДИНГЕР, цитиран в “Schrödinger: Life and Thought” by Walter Moore, Cambridge University Press, 1990, 348). 

 

2♦ “Аз съм твърде озадачен от това, че научната картина на реалния свят е изключително непълноценна. Вярно е, че тя ни дава много фактическа информация и подрежда всички наши преживявания в един великолепен логичен ред, но тя страховито мълчи за всичко онова, което е наистина близко до нашите сърца и е наистина важно за нас. Научната картина не може да ни каже нито дума за физическата болка и физическата наслада, за възприемането на червеното и синьото, за възприемането на горчивото и сладкото. Науката не знае нищо за красивото и грозното, за доброто и злото, за Бога и вечността.

Науката претендира, че може да отговори на въпроси от тези области, но нейните отговори са твърде често толкова глупави, че ние не сме склонни да ги приемаме сериозно.” (SCHRÖDINGER 1954, 93).

 

3♦ Шрьодингер категорично отрича твърденията на някои теисти, че науката е атеистична по своята същност; той смята, че те абсолютно неоснователно се плашат от науката:

“Тук накратко ще кажа няколко думи за така наречения атеизъм на науката. Теистите обвиняват науката в атеизъм отново и отново. Но това е несправедливо. Защото един личностен Бог по принцип не може да бъде срещнат в научната картина на света; тя става достъпна за нас, едва след като изключим от нея всичко лично.

Ние знаем, че нашето усещане за присъствието на Бога е едно преживяване, което е също толкова реално, колкото и директното сетивно усещане; то е също толкова реално, колкото и усещането за нашата собствена личност. Като такъв, Бог не може да присъства в научната картина на пространството и времето. Затова всеки честен научен мислител казва: ‘Аз не се срещам с Бога в пространството и времето’. И точно за тези думи той е обвиняван от теистите, в чийто катехизис все пак пише, че ‘Бог е Дух’.” (ШРЬОДИНГЕР, цитиран в Moore 1990, 379; виж също E. Schrödinger, “Mind and Matter”, Cambridge University Press, 1958, 68).

 

4♦ Шрьодингер смята, че човешките технически изобретения са причинили необратими катаклизми в природата:

“Фаталната грешка на технически ориентирания човешки стремеж е, че той вижда своята най-висша цел във възможността да видоизмени природата. Този човешки стремеж се опитва да постави себе си на мястото на Бога, за да може да натрапи на Божествената воля дребнавите условности на своя простосмъртен ум.” (ШРЬОДИНГЕР, цитиран в Moore 1990, 349).

 

5♦ “Откъде идваме и накъде отиваме?

Науката не може да ни каже нито дума по въпроса, защо изпитваме наслада от музиката или защо една стара песен може да ни разчувства до сълзи.

Науката мълчи също и когато става въпрос за великото Единство – Единното на Парменид – от Което всеки един от нас е част и на Което ние принадлежим. Най-разпространеното име за Него в наше време е Бог – с главно ‘Б’.

…Откъде идваме и накъде отиваме? Това е великият необятен въпрос, който е един и същ за всички хора. Но науката няма отговор за него.” (SCHRÖDINGER 1954, 95-96).

 

6♦ Биографът на Шрьодингер – Уолтър Мур (професор по физикохимия в университета в Сидни) пише, че любимият стих на Ервин Шрьодингер е:

“Човекът, който вижда Бога, живеещ във всички същества,

човекът, който вижда безсмъртния Бог,

само този човек е наистина зрящ.

Защото щом той вижда Бога, живеещ във всекиго,

той няма да нарани никога никого.

А това е най-висшият път.”

(WALTER MOORE, “Schrödinger: Life and Thought”, Cambridge University Press, 1990, 349).

 

Виж книгите на Шрьодингер:

- “My View of the World”, Cambridge University Press, 1964.

- “Mind and Matter”, Cambridge University Press, 1958.

- “What Is Life?”, New York, Doubleday, 1956.

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

4. ВЕРНЕР ХАЙЗЕНБЕРГ, Нобелов лауреат за физика

Немският физик Вернер Хайзенберг (1901-1976) е удостоен с Нобеловата награда за 1932 за създаването на квантовата механика. Хайзенберг е професор по физика в университетите в Копенхаген, Лайпциг, Берлин, Гьотинген и Мюнхен. През 1941 той е назначен за директор на физическия институт “Макс Планк”, а през 1953 става президент на фондацията “Александър фон Хумболт”. Основните му приноси са: откриването на принципа на неопределеността, носещ неговото име; създаването на квантовата механика; откриването на алотропните форми на водорода; изследванията на феромагнетизма, свръхпроводимостта и турбулентността на флуидите. 

♦♦♦

 

1♦ “Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното на чашата го очаква Бог.” (ХАЙЗЕНБЕРГ, цитиран в Hildebrand 1988, 10).

 

2♦ В статията си “Научната и религиозната истина” (1973) Хайзенберг пише: “В историята на науката, още от прочутия процес срещу Галилей, неведнъж сме чували, че научната истина не може да бъде помирена с религиозната интерпретация на света. Макар и да съм убеден, че научната истина е ненакърнима в своята собствена сфера, аз винаги съм смятал, че е невъзможно да отхвърля религиозното мислене просто като част от старомодна фаза в съзнанието на човечеството, като част, от която ние ще трябва да се откажем. И така, в хода на моя живот, винаги съм се чувствал длъжен да размишлявам върху взаимовръзката между тези два региона на мисълта – науката и религията – защото никога не съм се съмнявал в реалността на това, към което те сочат.” (WERNER HEISENBERG, “Across the Frontiers”, New York, Harper and Row Publishers, 1974, 213).

 

3♦ “Ако изчезнат религиозните идеали, които трябва да следваме и които осветляват пътя ни, тогава изчезва и скалата на етичните ценности, а заедно с нея се изгубва и смисълът на нашите дела и страдания. Накрая остават само песимизмът и отчаянието.

Ето защо религията е фундамент на етиката, а етиката е необходимото условие за живота.” (HEISENBERG 1974, 219).

 

4♦ “Религията всъщност ни говори не за норми, а за идеали, които трябва да следваме, които трябва да управляват поведението ни и които са едновременно съвършени и недостижими. Тези идеали не извират от наблюдението на видимия свят, а от онази реалност, която лежи отвъд видимото. Платон нарича тази реалност ‘свят на идеите’, а в Библията за нея се казва, че ‘Бог е Дух’.” (HEISENBERG 1974, 219-220).

 

5♦ “Непосредствената връзка с Бога се случва в човешката душа, а не във външния свят. Този проблем е занимавал хората повече от всичко друго през двете хилядолетия след Платон. През тези хилядолетия очите на философите са били насочени не към външния свят, а към човешката душа и нейните взаимоотношения с Бога, към проблемите на етиката и към тълкуването на Божественото Откровение.” (HEISENBERG 1958, ch.5).

 

6♦ През 1985 в своята автобиографична статия в списание “Truth” Хенри Маргенау (професор по физика в Йеилския университет) пише: “Все още не съм споменал нищо за годините между 1936 и 1950. Има все пак някои преживявания, които не мога да забравя. Едно от тях е първата ми среща с Хайзенберг, който пристигна в Америка скоро след края на Втората световна война. Нашият разговор беше твърде интимен и Хайзенберг ме впечатли със своята дълбока религиозна убеденост. Той беше истински християнин в същинския смисъл на тази дума.” (MARGENAU 1985, Vol.1).

 

Виж също и религиозните статии на Хайзенберг:

- Heisenberg, Werner. 1970. “Erste Gespräche über das Verhältnis von Naturwissenschaft und Religion (1927).” Werner Trutwin, ed. Religion-Wissenschaft-Weltbild. Düsseldorf: Patmos-Verlag, pp. 23-31. (Theologisches Forum. Texte für den Religionsunterricht 4.)

- Heisenberg, Werner. 1973. “Naturwissenschaftliche und religiöse Wahrheit.” Frankfurter Allgemeine Zeitung, 24 März, pp. 7-8.

- Heisenberg, Werner. 1968. “Religion und Naturwissenschaft.” Bayer, Leverkusen. Sofort-Kongress-Dienst 24, 1-2.

- Heisenberg, Werner. 1969. “Kein Chaos, aus dem nicht wieder Ordnung würde. Drei Atomphysiker diskutieren über Positivismus, Metaphysik und Religion.” Die Zeit 24, №34, 29-30.

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

5. ГУЛИЕЛМО МАРКОНИ, Нобелов лауреат за физика

Изобретателят на радиото, италианският физик Гулиелмо Маркони (1874-1937) е удостоен с Нобеловата награда за 1909 “за своя принос към развитието на безжичната телеграфия”. Изследвайки електромагнитните теории на Джеймс Максуел и Хайнрих Херц, Маркони стига до идеята, че електромагнитните вълни могат да се използват за безжично пренасяне на информация на големи разстояния. Изобретенията на Маркони имат революционно значение за развитието на електронните комуникации в съвременния свят.

♦♦♦

 

1♦ В едно писмо до съпругата си Мария Кристина (Лондон, 9 март 1927) Маркони пише:

“Колкото повече работя със силите на природата, толкова по-силно чувствам благоволението на Бога към хората; толкова по-близо съм до голямата истина, че всичко зависи от Вечния Творец и Поддръжник; толкова по-силно чувствам, че така наречената наука, с която се занимавам, е всъщност проявление на Върховната Воля, която се стреми да сближи хората, за да им помогне да се разбират по-добре и да се усъвършенстват.” (МАРКОНИ, цитиран в Maria Cristina Marconi 1995, 244).

 

2♦ “Всяка нова стъпка на науката ни донася нови и нови изненади и постижения. И все пак, науката е като слаба светлина на фенер, мъждукащ сред огромна и гъста гора, през която човечеството с мъка си пробива път към Бога. Само вярата може да ни изведе до светлината и да ни послужи като мост между човека и Абсолютното.

Аз съм горд, че съм християнин. Аз вярвам не само като християнин, но и като учен. Един безжичен апарат може да предаде в безкрая някаква вест, а човешкият дух може чрез молитва да изпрати към вечността невидими вълни, които постигат своята цел пред Бога.” (МАРКОНИ 1992, 298). 

 

3♦ В писмото си до Мария Кристина (Лондон, 17 март 1927) Маркони пише:

“Аз знам колко обичаш красивата природа, която е проявление на волята на Бога и в която се намират идеалните вечни ценности: Истината, Красотата и Доброто.

Хармоничното единство на причините и законите формира Истинното; хармоничното единство на линиите, цветовете, звуците и идеите формира Красивото; докато хармонията на чувствата и волята формира Доброто, което, като най-висш израз на Вечния и Върховен Творец, дооформя човека и го тласка към съвършенство.” (МАРКОНИ, цитиран в Maria Cristina Marconi 1995, 260). 

 

4♦ “Науката сама по себе си е неспособна да обясни хиляди неща, и преди всичко, тя не може да обясни една от най-големите мистерии – мистерията на нашето собствено съществуване. Ето защо аз вярвам не само като католик, но и като учен.” (МАРКОНИ, цитиран в Morrow 1949, 14a).  

 

5♦ “Аз мисля, че би било голяма трагедия, ако хората загубят своята вяра в молитвата. Без помощта на молитвата, аз щях да пропадна там, където всъщност успях. Като ми позволи да постигна моите цели, Бог ме направи просто един инструмент на Своята воля, за да разкрие Своята Божествена сила.” (MARCONI 1942, 20-21).  

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

6. МАКС БОРН, Нобелов лауреат за физика

Немският физик Макс Борн (1882-1970) печели Нобеловата награда за 1954 “за своите фундаментални изследвания в областта на квантовата механика и в частност за статистическата интерпретация на вълновата функция”. Той е професор по физика в университетите във Франкфурт на Майн, Гьотинген, Единбург и Кембридж (Великобритания). Главните научни постижения на Борн са: приносът му към специалната теория на относителността на Айнщайн; работата му върху структурата и свойствата на кристалите; разработките му в областта на квантовата (матричната) механика и приносът му към вълново-корпускулярната теория.

♦♦♦

 

1♦ В книгата си “Моят живот и възгледи” (1968) Макс Борн пише: “Позволете ми да кажа няколко думи за себе си и за атома. Ние – атомът и аз – бяхме задружни до съвсем скоро. Аз виждах в него ключ към най-съкровените тайни на природата, a той разкри пред мен величието на цялото творение и на Твореца.” (MAX BORN, “My Life and My Views”, New York, Charles Scribner’s Sons, 1968, 88).

 

2♦ “Много от учените вярват в Бога. А онези, които казват, че заниманията с наука правят човека атеист, са вероятно някакви жалки хора.” (БОРН 1996).

 

3♦ “Науката предявява към учения множество морални и етични изисквания. Ако ученият вярва в Бога, той по-лесно би ги изпълнил. Ученият трябва да има огромно търпение и смирение, а тези качества могат да му бъдат дадени от религията.” (БОРН 1996).

 

4♦ “Няма съмнение, че човечеството е в състояние на остра криза. В настоящия момент само страхът осигурява един нестабилен мир. Това обаче е едно несигурно състояние на нещата, което трябва да се замести с нещо по-добро. Няма нужда да се отива далеч, за да се намери по-здрава основа за справяне с проблемите. За тази цел може да се използва принципът на всички големи религии, с който всички философи-моралисти са съгласни. В нашата част от света той се проповядва от Християнството.” (MAX BORN, “My Life and My Views”, New York, Charles Scribner’s Sons, 1968).

 

5♦ “Христос проповядва какви трябва да бъдат отношенията между хората. Досега държавите постъпваха така, сякаш тези заповеди действат само на тяхна територия, но не и в отношенията между тях.

Това е коренът на злото. Ние можем да оживеем само, ако в международната сфера недоверието се замести с разбирателство, ревността – с желание за помощ, омразата – с любов.” (BORN 1968).

 

6♦ Борн смята, че науката не би трябвало да се произнася по въпроса за същността на Бога, тъй като нейните изследвания са ограничени във видимия свят: “Науката оставя въпроса за Бога напълно открит. Тя няма право да го обсъжда.” (БОРН 1996).

 

7♦ “Свободното признаване на различията и заместването на враждебността между народите с усещането за тяхното взаимно допълване – това е пътят за сближаване на народите…

За християните едва ли са необходими толкова абстрактни формулировки. Достатъчно е да се приемат сериозно проповедите на църквата и да се измерва доброто и злото не с национална, а с човешка мярка.” (BORN 1968). 

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

7. РОБЪРТ МИЛИКАН, Нобелов лауреат за физика

Американският физик Робърт Миликан (1868-1953) печели Нобеловата награда за 1923 “за своята работа върху елементарния електрически заряд и фотоелектричния ефект”. Миликан е професор по физика в Чикагския университет и Калифорнийския технологичен институт; той е президент на Американската асоциация за развитие на науката (АААS) и на Американското физическо дружество. Главните научни приноси на Миликан са: определянето на заряда на електрона; потвърждението на фотоелектричното уравнение на Айнщайн; доказването на извънземния произход на космическите лъчения; определянето на стойността на константата на Макс Планк.

♦♦♦

 

1♦ В своята “Автобиография” (Глава 21 “Двата най-важни елемента за прогреса на човечеството”) Миликан пише:

“Цялото човешко благополучие, целият прогрес на човечеството всъщност стои върху два стълба. Рухването на един от тези стълбове би предизвикало сгромолясването на цялата структура. Тези два стълба са духът на религията и духът на науката, които трябва да бъдат култивирани и разпространявани сред цялото човечество.” (ROBERT MILLIKAN, “Autobiography”, New York, Prentice-Hall, 1950, 279).

 

2♦ “Практическата проповедническа дейност на модерната наука (а тя е най-настойчивият и ефективен проповедник в днешния свят) е изключително сходна с проповедническата дейност на Иисус Христос. Техният основен принцип е служението, т.е. подчинението на отделната личност за доброто на общността. Иисус проповядва това служение като дълг – в името на спасението на света. Науката проповядва служението като дълг – в името на прогреса на света.

Нещо повече, Иисус проповядва да търсим радост и удовлетворение от служението, казвайки: ‘Който намери живота си, ще го изгуби, и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери’.” (МИЛИКАН, цитиран в Kargon 1982, 147).

 

3♦ В едно интервю, озаглавено “Богът на учения” (в американското списание “Collier’s”, 24 октомври 1925) Миликан казва:

“Аз мога със сигурност да заявя, че не съществуват научни основания за отричането на религията, нито пък е възможно да съществува конфликт между науката и религията, тъй като техните сфери са абсолютно различни. Хората, които знаят твърде малко за науката, и хората, които знаят твърде малко за религията, наистина често стигат до спорове, а страничните наблюдатели си въобразяват, че има някакъв конфликт между науката и религията, докато всъщност конфликтът е просто между два различни вида невежество.

Първият известен спор от този тип е възникнал, когато Коперник е представил своята теория, че земята не е плоска и не е център на Вселената, а всъщност е една малка планета, която се върти около оста си веднъж на ден и около слънцето веднъж годишно. Коперник е бил свещеник – канон на катедрала – и той е бил по-скоро човек на религията, отколкото човек на науката. Той е знаел, че основите на истинската религия са положени така, че никакви научни открития не могат да ги разклатят. Но Коперник е бил низвергнат, не защото се е противопоставил на религията, а защото според неговата теория човекът не е център на Вселената. А този факт се е оказал твърде неприятна новина за неколцина егоисти.” (MILLIKAN 1925).  

 

4♦ “Не е имало досега по-възвишено понятие за Бога от това, което науката ни дава. Никога не съм познавал човек със здрав разум, който да не вярва в Бога. Без съмнение науката без религията ще бъде по-скоро проклятие, отколкото благословение за човечеството.” (МИЛИКАН 1992, 304). 

 

5♦ “Когато човек проучи целта на науката и целта на религията, тогава за него става очевидно, че е невъзможно истинската наука и истинската религия някога да влязат в конфликт. Целта на науката е да развива – без предразсъдъци и предубеждения – едно познание за фактите, законите и процесите в природата. Задачата на религията е още по-важна; религията трябва да развива съвестта, идеалите и стремежите на човечеството.” (MILLIKAN 1925). 

 

6♦ “Много от нашите велики учени са били в действителност мъже с дълбоки религиозни убеждения – Сър Исак Нютон, Майкъл Фарадей, Джеймс Максуел, Луи Пастьор – всички те са били не само религиозни хора, но и предани членове на своето общество. Защото най-важното нещо в света е вярата в моралните и духовните ценности, вярата, че животът има смисъл и значимост, вярата, че ние се движим нанякъде! Тези мъже едва ли щяха да бъдат толкова велики, ако им липсваше тази вяра.” (MILLIKAN 1925). 

 

7♦ “Науката, доминирана от духа на религията, е ключът към прогреса и надеждата на човечеството.” (МИЛИКАН, цитиран в Kargon 1982, 147).

 

8♦ “За мен е немислимо това, че един истински атеист може да бъде учен.” (МИЛИКАН, цитиран в Grounds 1945, 22). 

 

9♦ “Нашите научни знания са огромни в сравнение със знанията ни от преди 100 години, но същевременно днешните ни знания са незначителни в сравнение с това, което предстои да научим в бъдеще. Върху картата на земята някога имаше големи бели петна, отбелязани с надписа ‘неизследвани територии’. Сега почти не се намират такива.

Картата на науката все още представлява едно огромно бяло петно и само тук-там върху нея намираме отделни точки, които показват какво са открили учените. И колкото повече изследваме, толкова по-ясно осъзнаваме колко далеч сме от истинското разбиране на действителността; и толкова по-ясно проумяваме, че със самото признаване на нашето невежество и ограниченост, ние признаваме съществуването на една Реалност, на една Сила, на едно Същество, в Което и благодарение на Което ние живеем, движим се и съществуваме, т.е. признаваме съществуването на Творецa.” (MILLIKAN 1925).

 

10♦ “Според мен религията и науката са двете велики сродни сили, които са движили и все още движат човечеството напред и нагоре.” (MILLIKAN 1950, 286).  

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

8. ЧАРЛЗ ТАУНС, Нобелов лауреат за физика

Изобретателят на лазера, американският физик Чарлз Таунс (род. 1915) получава Нобеловата награда за 1964 “за своята фундаментална работа в областта на квантовата електроника, която води до конструирането на генератори и усилватели на основата на лазерно-мазерния принцип”. Таунс е професор по физика в Колумбийския университет, Калифорнийския университет и в Масачусетския технологичен институт. Главните му научни приноси са: създаването на първия успешен мазер (maser - microwave amplification by stimulated emission of radiation); потвърждаването на Айнщайновата специална теория на относителността; изобретяването на лазера (laser - light amplification by stimulated emission of radiation) с помощта на Нобелиста Артър Шолоу [виж главата за А. Шолоу]; приносът на Таунс към радиоастрономията и създаването през 1987 на инфрачервения телескоп. Понастоящем Чарлз Таунс живее със семейството си в Бъркли, Калифорния.

♦♦♦

 

1♦ В своята автобиографична книга “Making Waves” (New York: American Institute of Physics Press, 1995) Чарлз Таунс пише:

“Вие ще попитате: Къде е мястото на Бога в този живот?

Вероятно моето описание ще ви даде някои отговори, но за мен това е един почти безсмислен въпрос. Ако вие вярвате в Бога, не съществува някакво определено ‘къде’; Бог е винаги там, навсякъде, Той е във всички неща. За мен Бог е личност и все пак Той е всеприсъстващ. Бог е огромен източник на сила; Той промени радикално моя живот.” (TOWNES 1995).

 

2♦ “Науката, с нейните експерименти и логика, се опитва да разбере реда и структурата на Вселената. Религията, с нейното теологично вдъхновение и мислене, се опитва да разбере целта и смисъла на Вселената. Науката и религията са тясно свързани – целта на Вселената загатва за нейната структура, а структурата трябва да бъде разбрана в контекста на тази цел. 

Такъв е начинът, по който аз виждам нещата. Аз съм физик. Считам себе си също и за християнин. Опитвайки се да разбера същността на нашата Вселена посредством тези два начина на мислене, аз виждам много сходства и препокривания между науката и религията. Според мен е логично в крайна сметка те двете да се слеят в едно.” (TOWNES 2001, 296). 

 

3♦ “Аз твърдо вярвам в съществуването на Бога, основавайки се на моите наблюдения, интуиция, логика и на научните ми познания.” (TOWNES 2002a). 

 

4♦ “Аз изпитвам огромно емоционално удовлетворение от всяко научно откритие. И мисля, че това чувство е много близко до онова, което някои хора описват като религиозно преживяване или религиозно откровение.

Имам усещането, че това откровение може да бъде описано като внезапно прозрение за същността на човека и за отношението на човека към Вселената, към Бога и към другите хора.” (TOWNES 1963, 37).

 

5♦ По отношение на въпроса за произхода на живота проф. Таунс пише: “Възникването на живота може да изглежда уникално и невероятно събитие, но то все пак се е случило. Всъщност то се е случило според природните закони, а това са законите, които Бог е сътворил.” (ТАУНС, цитиран в Palmer 1997, Vol.17). 

 

6♦ “Според мен проблемът за произхода на живота няма да намери своето решение, ако ние го разглеждаме единствено от научна гледна точка. И така, аз вярвам, че е необходимо едно религиозно или метафизично обяснение на този проблем. Аз вярвам в понятието Бог и в това, че Бог съществува.” (TOWNES 1995).

 

7♦ “Науката иска да узнае какви са механизмите на Вселената, а религията – какъв е смисълът на Вселената. Науката и религията не могат да бъдат разделяни.” (ТАУНС, цитиран в Easterbrook 1997, 891).

 

8♦ “Аз мисля, че цялата наука се крепи върху убеждението, че Вселената е пронизана от един ред. Това убеждение е част от вярата на учените, че във Вселената има предсказуемост и подреденост, и същевременно то е част от Юдео-Християнската традиция, според която съществува един Бог.” (ТАУНС, цитиран в Palmer 1997, Vol.17). 

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

9. УИЛЯМ ФИЛИПС, Нобелов лауреат за физика

Американският физик Уилям Д. Филипс (род. 1948) печели Нобеловата награда за 1997 “за своя принос към развитието на методите за изстудяване и улавяне на атоми с помощта на лазери”. Той е носител на наградата за лазерни науки “Артър Шолоу” за 1998 година. Филипс е професор по физика в университета в Мериленд и директор на физическата лаборатория в Националния институт за стандарти и технологии (NIST). Понастоящем Уилям Филипс живее със семейството си в Мериленд. 

♦♦♦

 

1♦ “Аз вярвам в Бога. Аз вярвам в един Бог, който е личност и е в съприкосновение със сътворения свят. Аз мисля, че подредеността на физическата Вселена и изключително прецизно създадените условия за възникване на живота тук на Земята ни показват, че един интелигентен Творец е отговорен за всичко това. Аз вярвам в Бога и моята лична вяра е в хармония с всичко онова, което знам за науката.” (PHILLIPS 2002b).

 

2♦ В своята лекция “Обикновена вяра, обикновена наука”, представена на конференцията “Науката и духовното търсене” (20 април 2002, Париж) проф. Филипс казва:

“Много от учените са религиозни хора, и то в съвсем традиционния смисъл на тази дума. Аз самият съм физик и съм един типичен пример за това. Аз вярвам, че Бог е наш Творец и приятел. Вярвам, че Бог е личност и че Той общува с нас.” (PHILLIPS 2002a). 

 

3♦ На въпроса “Според вас какви трябва да бъдат отношенията между науката и религията?”, Уилям Филипс отговаря: 

“Това е сложен въпрос, за който други хора, по-мъдри от мен, са написали цели книги. По принцип, аз смятам, че науката и религията се занимават с различни по характер проблеми и използват – до известна степен – различни методи. Науката се интересува от това как нещата функционират, тя изследва историята и развитието на Вселената. Религията се занимава с въпросите за абсолютния смисъл, за отношенията между хората и за отношенията между хората и Бога.

Разбира се, аз не мисля, че няма връзка между науката и религията. Има области, в които религиозните и моралните решения трябва да бъдат взети въз основа на научните факти. Също така, аз съм убеден, че Бог ни се разкрива в известна степен благодарение на нашите научни изследвания върху сътворения свят.” (PHILLIPS 2002b). 

 

4♦ На 6 март 1998 Уилям Филипс и Стивън Хокинг участват в научна конференция в Белия дом. На въпроса, отправен към проф. Филипс “Защо в крайна сметка Вселената се подчинява на природните закони?”, той дава следния отговор:

“Това е въпрос, който е интригувал и озадачавал учените, философите и теолозите открай време. Това е един забележителен въпрос. Всички чудесни неща, за които проф. Хокинг говори в лекцията си, могат да бъдат описани чрез няколко относително прости уравнения и известно количество математически формули. И така, защо Вселената е толкова проста? Защо тя се подчинява на математически закони? 

Един от възможните отговори на този въпрос е, че ако Вселената беше дори малко по-различна от това, което е тя в момента, ние с вас нямаше да бъдем тук. С други думи, ако законите на Вселената не бяха такива, каквито са, или ако въобще не съществуваха закони, възникването и развитието на живота би било невъзможно. Нямаше да е възможно нито да сме възникнали, нито да сме еволюирали до точката, в която сме способни да задаваме подобни въпроси. Всъщност тази теза, че Вселената е конструирана съобразно самото съществуване на човека, се нарича ‘Антропен принцип’. А ако решим да не поставяме такова ударение върху човека, същото правило би било валидно и за амебите, т.е. тяхното възникване и развитие би било невъзможно, ако законите на Вселената не бяха такива, каквито са.

Но от друга страна, възможен е и един втори отговор, който не е много по-различен от първия. Ако вие сте религиозен човек, какъвто съм аз, вие ще отговорите, че Вселената се подчинява на природните закони, защото Бог е решил да сътвори Вселената именно по този начин и защото Бог е искал развитието на човечеството да е точно такова, каквото е то сега. Това, разбира се, е един философски и теологически отговор и той е по-близък до моята религиозна вяра, отколкото до моите научни възгледи, но това е отговор, който аз много харесвам и който не е по-различен от първия.” (PHILLIPS 1998a).

 

5♦ “Аз съм твърдо убеден, че Бог е личност и това е фундаментът на моята вяра.  За мен е напълно естествено да бъда обикновен учен и обикновен християнин. Това е също толкова естествено и за много други учени, които познавам като личности с дълбоки религиозни убеждения.” (ФИЛИПС, цитиран в Witham 2001 и Christie 2002).

 

6♦ “Религията ни учи как да се отнасяме един с друг, а науката ни показва как Бог е конструирал Вселената.” (PHILLIPS 1999). 

 

7♦ Филипс смята, че науката може само да ни покаже, че Бог съществува, но тя не може да ни разкрие характера на Бога така, както той е разкрит в Библията: “Твърде трудно е да си представим, че науката би могла да ни покаже един Творец, Който има нужда от лична връзка с нас, Който ни обича и иска от нас да обичаме ближните си, Който има очаквания и изисквания към нас. Всичко това достига до нашите сърца само благодарение на мъдростта на Библията.” (ФИЛИПС, цитиран в Witham 2001).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

10. УИЛЯМ БРАГ, Нобелов лауреат за физика

Английският физик Сър Уилям Хенри Браг (1862-1942) печели Нобеловата награда за 1915 г. “за своя принос към анализа на кристалните структури с помощта на рентгенови лъчи”. Браг е професор по физика и математика в университетите в Аделаида (Австралия), Лийдс (Англия) и Лондон; той е президент на Лондонското кралско научно дружество от 1935 до 1940. 

♦♦♦

 

1♦ “Учението и примерът на Христос ни показаха, че Бог е наш баща и че ние сме Негови деца – едно общество, в което любовта властва над всичко.

Следователно, ако ние – възрастните – търсим правила за нашето поведение, първо трябва да се замислим какви искаме да бъдат нашите собствени деца и какво очакваме от тях. Ние искаме те да са трудолюбиви, пламенни, ведри, състрадателни. Искаме те да бъдат щастливи.

Наистина, понякога ние не можем да избегнем тъгата и болката, но нека да се опитаме да бъдем ведри и весели винаги, когато можем. И докато се чувстваме добре и сме радостни, нека да помагаме на всички онези, които не са. Колкото повече се опитваме да сме радостни, толкова повече щастие ще можем да предадем на другите. Защото ние вярваме, че този живот е само подготовка и обучение, а не последно изпитание.” (БРАГ, цитиран в Gwendolen Caroe, “William Henry Bragg: Man and Scientist”, Cambridge University Press, 1979, 164).

 

2♦ “От религията произлизат целите на човека, а от науката произлиза неговата сила да ги постигне. Понякога хората питат дали религията и науката не са противоположни една на друга. Да, те са противоположни, но единствено в смисъла, в който палецът и останалите пръсти на ръката са противопоставени помежду си. Това е едно противопоставяне, благодарение на което ръката може да сграбчи всичко.” (БРАГ, цитиран в Caroe 1979, 161).  

 

3♦ В лекцията си “Наука и вяра” (1941) У.Х. Браг казва:

“Науката е експериментална дейност, напредваща стъпка по стъпка, трупаща опит и знания чрез успехи и провали. Но не е ли същият и пътят на религията, и особено пътят на Християнската религия? Още от древността религиозните проповедници настояват в писанията си, че истинността на религията трябва да се докаже в житейския опит. Ако човек е привлечен от благородството, смелостта и търпеливостта, от справедливостта, състраданието и милосърдието, нека той да последва пътя на Христос и да го провери сам. Нито едно научно откритие няма да му попречи да последва този път.” (БРАГ, цитиран в Lindberg & Numbers 1986, 437). 

 

4♦ В същата лекция Браг доразвива тази идея: 

“Човек може да провери истинността на всяка вяра единствено в практиката, и то само дотолкова, доколкото истината е постижима. И точно в тази проверка ученият намира приликата между вярата и науката.

Всеки човек, независимо в каква сфера се изявява, може да тръгне по Християнския път, да го провери и да придобие свои собствени убеждения. Именно така човекът подлага вярата си на проверка.

А що се отнася до същността на тази експериментална проверка, аз няма да кажа нищо. Ние всички добре я познаваме: тя е била съхранена в хиляди религиозни свидетелства; тя е била изявена в безброй житейски съдби; тя е изразена съвършено в прекрасните думи на Св. Апостол Павел, колкото и прости да са те: ‘Над всичко стои милосърдието’.” (БРАГ, цитиран в Caroe 1979, 170).   

 

5♦ Гуендолин Мари Кару, дъщеря на У.Х. Браг, пише за баща си:

“Религиозната вяра на У.Х. Браг се изразяваше в неговия избор да заложи всичко на хипотезата, че Христос е Истината, и да подложи тази хипотеза на проверка чрез един пожизнен експеримент в милосърдие.” (CAROE 1979, 161-163). 

 

6♦ Браг пише и за “две трагични грешки” в съвременния диалог между науката и религията:

“Първата грешка е да се предполага, че науката, т.е. изследването на природата, води до материализъм. Втората е да се предполага, че преклонението пред Бога е несъизмеримо и несъвместимо с науката.” (БРАГ, цитиран в Lindberg & Numbers 1986, 436).  

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

11. АРТЪР КОМПТЪН, Нобелов лауреат за физика

Американският физик Артър Комптън (1892-1962) получава Нобеловата награда за 1927 г. “за откриването на т.нар. ефект на Комптън”. Това откритие се осъществява през 1922 г., когато Комптън установява факта, че дължината на вълната на рентгеновите лъчи нараства след сблъскването им с електроните, намиращи се в даден метал. Чрез този експеримент Комптън доказва истинността на Айнщайновата теория за вълновия характер на светлината. Артър Комптън е професор по физика в университетите в Минесота, Чикаго и Сейнт Луис (Мисури); той е президент на Американската асоциация за развитие на науката (АААS) и на Американското физическо дружество.

♦♦♦

 

1♦ В статията си “Науката и свръхестественото” (1946) Комптън пише:

“Богът на християните е Бог на любовта. ‘Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него’.

За мен християнската любов не е нито физическа страст, нито някакво чувство на благоговение и възхищение, а е всъщност приятелство, чиято главна цел е да правим добро на ближните си. Молитвата към Бога на любовта е всъщност едно задълбочено обмисляне на най-съвършения начин, по който можем да осъществим това добро. Делата, които са резултат от тази молитва, са най-възвишеното преклонение пред Бога на любовта.” (КОМПТЪН, цитиран в Johnston 1967, 373).  

 

2♦ Коментирайки първия стих на Библията в “Chicago Daily News” (12 април 1936), Комптън споделя своите религиозни възгледи: “За мен вярата започва с осъзнаването на това, че един Върховен Разум е сътворил Вселената и човека. За мен не е трудно да имам тази вяра, защото е неоспоримо, че там където виждаме замисъл и план, там се е намесил някакъв разум. Нашата подредена и разгърната Вселена доказва истинността на най-величественото твърдение, което някога е било изричано: ‘В началото Бог сътвори небето и земята’ [Битие 1:1].” (COMPTON 1936). 

 

3♦ “За да бъде религията приемлива за науката, е необходимо да разгледаме хипотезата за съществуването на един Разум, Който действа в природата. Обсъждането на доказателствата за съществуването на един разумен Бог е старо, колкото самата Философия.

Доказателството за съществуването на Бога, изхождащо от дизайна и реда в природата, макар и добре познато, досега не е опровергано. И наистина, колкото повече научаваме за нашия свят, толкова по-малка става вероятността светът да е възникнал чрез случайни процеси. Така че в действителност, малцина са днешните учени, които биха поддържали един атеистичен мироглед.” (ARTHUR COMPTON, “The Freedom of Man”, Yale University Press, 1935, 73). 

 

4♦ “От най-ранно детство аз се научих да виждам в Иисус най-възвишената личност, която обича своите ближни и изразява тази любов на дело, личност, която знае, че хората могат да спасят душите си, ако посветят себе си на някаква мисия, личност, която по-скоро ще умре, отколкото да отхвърли истината и да приеме популярните заблуди на този свят. Фактът, че духът на Иисус живее толкова пълнокръвно в хората днес, ме кара да се надявам, че ако следвам Неговите стъпки по моя скромен начин, и аз също ще мога да живея вечно.” (КОМПТЪН, цитиран в Johnston 1967, 372).  

 

5♦ “Бог е една Съзнателна Сила, която се разкрива като основа на всичко съществуващо, като основа на живота и на човешките подбуди. Според мен тази Сила проявява особена загриженост към своите съзнателни творения, които споделят с нея отговорността за развитието на света.

Аз приемам учението на Иисус, че тази Сила, която е основа на всичко съществуващо, се отнася към мен и към всички други личности като един мъдър и любящ Баща. Тази увереност в съществуването на някакъв вид кръвно родство с Твореца-Бог е нещо, което е жизнено важно за мен.

Като Божии деца, всички хора са дарени от своя Творец с някои ненакърними права. Това християнско разбиране за достойнството на човека се споделя от всички, които признават бащинството на Бога, независимо дали те се наричат християни или не. Това е едно разбиране за братството между всички хора, защото към всички тях е насочена загрижеността на Бога.” (COMPTON 1956, 345-346).

 

6♦ “Аз виждам Иисус като Еверест сред многобройните високи планини в света. Иисус проявява в живота си онези добродетели, които според мен имат най-висока стойност: любовта към ближните, която се изразява в безкористно помагане на всички хора; надеждата за бъдещето, която вдъхновява неговите последователи; и вярата в Бога и в хората. Родена от вярата, надеждата и любовта е неговата благородна саможертва, чиято единствена цел е хората да бъдат спасени.” (COMPTON 1956, 346-347). 

 

7♦ “Каква по-благородна амбиция може да има човек от тази да помага на своя Творец в изграждането на един по-добър свят?

Предаността ни към нашия Творец, Който ни е дал способността и отговорността да моделираме нашия живот и нашия свят според един по-съвършен образец, не може да не ни вдъхнови да работим с цялата си душа заедно с Него за постигането на тази велика амбиция.” (COMPTON 1935, 119). 

 

Виж също и следните статии на Комптън: 

- “Нуждата от Бог в епохата на науката” [“The Need for God in an Age of Science,” in Morris, Audrey Stone, One Thousand Inspirational Things (Chicago: 1948), pp. 146-147].

- “Религията на един учен” [“The Religion of a Scientist,” Sermons in Brief, 1: 1, (January 1940), pp. 88-98].

- “Защо вярвам в безсмъртието” [“Why I Believe in Immortality,” This Week, (Sunday supplement to the New Orleans’ The Sunday Item-Tribune; April 12, 1936), 5 ff. Reprinted in Christian Science Sentinel, 62: 32, (August 6, 1960), 1411].

- “Животът след смъртта: гледната точка на един учен” [“Life After Death: from the Point of View of a Scientist,” The Presbyterian Banner, 117-39, (March 26, 1931), 10 ff].

- “Нуждата от изграждането на една Християнска Световна Общност” [“The Need for Building a Christian World Community,” Hyde Park Baptist News, 2: 24, (February 25, 1938), p.1]. 

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

12. НЕВИЛ МОТ, Нобелов лауреат за физика

Английският физик Сър Невил Мот (1905-1996) получава Нобеловата награда за 1977 “за своите фундаментални теоретични изследвания на електронния строеж на магнитни и неподредени системи”. Мот е професор по теоретична физика в университетите в Бристол и Кембридж.

♦♦♦

 

1♦ “Аз вярвам в Бога, Който отговаря на молитвите ни, на Когото можем да се доверим и без Когото животът на тази земя би бил лишен от всякакъв смисъл (като една история, разказана от идиот). Аз вярвам, че Бог ни се е открил по много начини и чрез много хора, и че за нас тук на Запад най-ясното Божествено откровение е дошло чрез Иисус и чрез онези, които са Го последвали. Аз вярвам, че ние трябва да се прекланяме пред Бога заедно с нашите ближни и че тук в нашата любима Англия ние можем да правим това най-добре в Англиканската църква.” (МОТ, цитиран в “Nevill Mott: Reminiscences and Appreciations”, E.A. Davis – editor, London, Taylor & Francis Ltd, 1998, 329). 

 

2♦ “Бог може да ни говори и да ни показва как трябва да живеем. ...Ние можем и трябва да питаме Бога по кой път да вървим, какво сме длъжни да правим, как трябва да се държим.” (МОТ, цитиран в Margenau and Varghese, 1997, 66-68; виж също Templeton 1994). 

 

3♦ “Ето какво е моето описание на Бога. Той е едно същество, което не нарушава природните закони и не предузнава бъдещето, но Той може да ни помогне да изберем начина, по който да живеем, ако Го помолим; и така, Той може дълбинно да повлияе на случващото се в този свят.

Бог е говорил на хората чрез чудесата в човешката история. Най-върховното чудо за християните е Възкресението. Нещо се е случило на онези малцина мъже, които са познавали Иисус; нещо, което ги е накарало да вярват, че Иисус е жив, и то да вярват с невероятна сила и убеденост. Тази вяра стои като фундамент на Християнската църква вече 2000 години.” (МОТ, цитиран в Margenau and Varghese, 1997, 67-68).

 

4♦ “Науката може да има пречистващ ефект върху религията, като я освобождава от вярванията на пред-научната епоха; и така, науката ни помага да достигнем до едно по-истинно разбиране за Бога. В същото време, аз съм далеч от убеждението, че науката някога ще ни даде отговори на всички наши въпроси.” (МОТ, цитиран в Margenau and Varghese, 1997, 65). 

 

5♦ “В основата на моя възглед за Бога стоят някои твърди убеждения. Едно от тях е, че законите на природата са ненарушими.

Аз вярвам, че Бог работи в рамките на природните закони и в съгласие с тези закони.” (МОТ, цитиран в Margenau and Varghese, 1997, 66). 

 

6♦ През 1991 г. Невил Мот публикува сборник със статии на известни учени, който е посветен на отношението между религията и науката, и е озаглавен “Могат ли учените да бъдат вярващи?” (London, James & James, 1991). В своята статия Мот пише, че е невъзможно човешкото съзнание да е възникнало без намесата на Бога. Мот твърди, че нематериалната същност на човешкото съзнание никога няма да бъде обяснена чрез методите на съвременната материалистична наука. Съзнанието, което е една духовна реалност, не може да бъде изследвано и дешифрирано чрез модерните физико-химични методи на науката.

Мот пише: “Според мен човешкото съзнание не може да бъде обяснено от науката; именно в съзнанието аз търся връзката между Бога и човека. За мен тази връзка е свръхестествена; и точно тук ние можем да открием чудото на Божията намеса.

...Аз смятам, че в историята на човечеството човешкото съзнание, свободната воля на човека, връзката между Бога и човека, и самият Бог стоят от свръхестествената страна на бариерата, която разделя естествените закони от свръхестествените.” (NEVILL MOTT, “Can Scientists Believe?”, London, James & James Science Publishers Ltd., 1991, 8ff).

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

13. АРНО ПЕНЗИАС, Нобелов лауреат за физика

Американският астрофизик Арно Пензиас (род. 1933) е удостоен с Нобеловата награда за 1978 “за своето откритие на космическото микровълново фоново лъчение”. Това лъчение е следствие от Големия взрив – първичната експлозия, от която е възникнала нашата Вселена. Пензиас защитава докторската си дисертация в Колумбийския университет (1962) под ръководството на проф. Чарлз Таунс – откривателят на лазера. Пензиас дълги години е директор на Радиоизследователската лаборатория “Бел Телефон”. Понастоящем той живее със семейството си в Сан Франциско.

♦♦♦

 

1♦ “Когато наблюдаваме подредбата в света, ние разбираме, че в света е заложена една цел. Тази цел ни дава знание за самия Творец, който е планирал цялата Вселена. Това е моят възглед за Бога. Аз опознавам Бога чрез творенията на Неговите ръце; в тези творения аз откривам Божиите цели. Анализирайки тези цели, аз придобивам представа за Всемогъщия Бог.” (ПЕНЗИАС, цитиран в “The God I Believe in”, Joshua O. Haberman - editor, New York, Maxwell Macmillan International, 1994, 184).

 

2♦ В едно интервю с Джошуа Хаберман, публикувано в антологията “Богът, в Който вярвам” (“The God I Believe in”, New York, 1994), Пензиас споделя своите възгледи за същността на Бога. Ето една част от интервюто, в която Пензиас говори за планината Синай, където Всемогъщият Бог прогласява 10-те Божии заповеди пред целия еврейски народ – над 3 милиона души: 

“ХАБЕРМАН: Вие споменахте планината Синай. Това ни води към един от най-важните въпроси – въпросът за Божественото Откровение. Мислите ли, че Бог е разкрил Себе Си на планината Синай?

ПЕНЗИАС: Може би Бог винаги разкрива Себе Си. Аз съм съгласен с Псалом 19 от Библията, че ‘Небесата проповядват славата на Бога’, т.е. Бог разкрива Себе Си във всичко съществуващо. Целта на Бога, в по-голяма или в по-малка степен, се разкрива в цялата Вселена. Всички аспекти на човешкото знание ни показват целесъобразността и подредбата на света. 

ХАБЕРМАН: Според Вас Тората [първите пет книги от Библията] слово на Мойсей ли е или е слово на Бога?

ПЕНЗИАС: Според мен тя е слово на Мойсей и слово на Бога чрез Мойсей.

ХАБЕРМАН: Тогава, според Вас, какъв е смисълът на събитието, случило се на планината Синай?

ПЕНЗИАС: Аз нямам готов отговор за това; мога само да кажа, че събитието на планината Синай е важно както за Юдаизма, така и за бъдещето на целия свят. Това е мястото, където Бог е избрал евреите, а и евреите са избрали Бога. Това е исторически момент, в който се е осъществила една духовна връзка.

ХАБЕРМАН: Еврейските очаквания за бъдещето са свързани с Месията – Спасителят. Вие вярвате ли, че има такъв Спасител и че ще има едно последно спасение от всички злини тук на земята?

ПЕНЗИАС: Да. Аз вярвам, че в света е заложена една цел, една благородна цел. Затова аз мисля, че Месията ни е нужен, за да ни помогне да постигнем един целесъобразен свят.” (ПЕНЗИАС, цитиран в “The God I Believe in”, Joshua O. Haberman - editor, New York, Maxwell Macmillan International, 1994, 188-190). 

 

3♦ Относно най-новите факти, свързани с Теорията за Големия взрив, която обяснява произхода на нашата Вселена, Пензиас заявява пред “Ню Йорк Таймс”:

“Най-добрите научни данни, с които разполагаме в момента, са точно данните, които аз бих предсказал, ако нямах никаква друга информация, освен петте книги на Мойсей, Псалмите и Библията като цяло.” (ПЕНЗИАС, цитиран в Bergman 1994, 183; виж също Brian 1995, 163).

 

4♦ В едно интервю, публикувано в научната антология “Гласът на гения” (Brian 1995), Пензиас изразява своя възглед за Вселената като целесъобразно Творение на Бога:

“ПЕНЗИАС: Библията ни говори за едно целесъобразно Творение. Все пак ние наблюдаваме изумителен и колосален ред във Вселената; а когато виждаме ред, в съзнанието ни обикновено възниква идеята за цел.

БРАЙЪН: И според Вас този ред е описан в Библията? 

ПЕНЗИАС: Ако четем Библията като цяло, ние бихме очаквали в света да съществува ред. Редът е винаги следствие от някаква цел, и това, което в действителност откриваме в света, е именно този ред.

БРАЙЪН: Следователно, според Вас, ние можем да приемем съществуването на цел във Вселената?

ПЕНЗИАС: Безспорно! …Този свят може най-добре да бъде описан като едно целесъобразно Творение.” (ПЕНЗИАС, цитиран в Brian 1995, 163-165).

 

5♦ В обзорната публикация на Горди Слек “Когато науката и религията се сблъскват или защо Айнщайн не беше атеист. (Учени разказват защо вярват в Бога)” (1997), Пензиас твърди:

“Щом Бог е сътворил Вселената, Той е осъществил това Свое Творение елегантно. Това, което ние очакваме от един действително Всемогъщ Творец, е именно липсата на каквито и да е следи от груба външна намеса върху Творението. Не е нужно някой да се шляе насам-натам като Франк Морган в ‘Магьосникът от Оз’, за да поддържа движението на Вселената.

И наистина, всичко във Вселената може да бъде описано само чрез половин страница математически формули. Мисля, че величието на Творението се съдържа в неговата простота.” (ПЕНЗИАС, цитиран в Slack 1997). 

♦♦♦♦♦♦♦

 

 

 

 

 

 

14. ИЗИДОР РАБИ, Нобелов лауреат за физика

Американският физик Изидор Айзък Раби (1898-1988) печели Нобеловата награда за 1944 г. “за своя резонансен метод за регистриране на магнитните свойства на атомното ядро”. Раби е професор по физика в Колумбийския университет и в Масачусетския технологичен институт в Кембридж. През 1950 той става президент на Американското физическо дружество.

♦♦♦

 

1♦ “Физиката ме изпълваше със страхопочитание, тя ми даваше едно усещане за първичните причини. Физиката ме доведе по-близо до Бога. Това чувство остана в мен през всички мои години в науката. Винаги, когато някой от моите студенти идваше при мен с научен проект, аз му задавах само един въпрос: ‘Този проект ще те доведе ли по-близо до Бога?’.” (I.I. RABI 1999, “Physics Today”).

 

2♦ “Първите стихове от Библията бяха много вълнуващи за мен като дете. Цялата идея за Божественото Творение – неговата мистерия и философия – потъна в мен и продължава да е нещо, което все още чувствам. 

Няма съмнение, че по един същностен и дълбинен начин аз съм ортодоксален евреин. Моето ранно възпитание, толкова завладяно от Бога – Създателят на света – остави в мен дълбока следа.” (РАБИ, цитиран в John S. Rigden, “Rabi: Scientist and Citizen”, Harvard University Press, 2000, 21).

 

3♦ В статията си “Изидор Айзък Раби” (“Physics World”, November 1999) Джон Ригден пише: “У Раби интересът към физиката, както и към религията, извираше от дълбоките човешки стремежи, от бездните на душата, от дълбинните мисли и чувства. За Раби правенето на голяма физика беше едно пътуване по пътя на Бога.” (RIGDEN 1999, 31).

 

4♦ “Ортодоксалното еврейско възпитание е дало на Раби едно усещане за мистерията на физиката, вкус към обобщенията и вяра в загадъчното единство на природата.

Раби обичаше да казва: ‘Когато човек се занимава с физика, той сякаш се бори с шампиони. И както в Библията Яков се е борил с Ангела, така и ученият се опитва да открие как Бог е сътворил този свят.’ [Виж Библията – Битие 32: 24-30].

Физиката доведе Раби по-близо до Бога, защото според Раби светът е Божие Творение. Според него физиката е безкрайна и със сигурност не тривиална – по подобие на Бога.” (Brian VanDeMark, “Pandora’s Keepers: Nine Men and the Atomic Bomb”, Boston, Little Brown & Co., 2003, ch.1).

♦♦♦♦♦♦♦